Когато се прибра, Саприн веднага се обади на сестра си и й разказа всичко. Ира се разрида.
— Бременна съм… Не искахме да имаме дете, докато не се сдобием с къща и Льоня не си уреди хубава работа. И ето — с работата всичко е наред, харесахме си къща, а тя… Какво да правя, Коля?
— Почакай, Иришенка, почакай, не плачи. Откога си бременна? Може би още не е късно? Аз ще я притисна, ще взема тези пари от нея, но ми трябва време.
— Ох, Коля… За аборт е късно, бременна съм в четвъртия месец.
Саприн разбираше, че не може да действа със сила, а чрез съд нищо няма да постигне — майка му е регистрирана в апартамента и никой не може да я принуди да направи това, което бе обещала. За да принуди Вера Григориевна да продаде апартамента и да върне парите на дъщеря си, трябваше да проведе продължителна и грижливо разработена комбинация, като вплете в нея и шантаж, и ревност към младия съпруг, и страх от скъсване на отношенията с дъщерята, и много други неща. За такива комбинации наистина беше нужно време, а тъкмо с време той не разполагаше.
Още няколко пъти се опита да поговори с майка си, но резултатът беше един и същ. И Саприн разбра, че напразно се старае. Нищо няма да излезе.
Много искаше да помогне на сестра си, но не знаеше как да го направи. Имаше само един изход: възможно най-бързо да спечели колкото може повече пари и да й ги даде. Знаеше, че Ира и мъжът й живеят в малък апартамент, за който им дават пари добри роднини. Разбира се, тези пари трябваше да се върнат, но роднините щяха да почакат. Лошото беше, че работата, която си бе намерил Леонид, изискваше те да живеят на съвсем друго място, в друг град, където нямаше евтини обзаведени апартаменти. А нямаше кой да им даде пари, за да наемат прилична къща. Ако той се откажеше от тази работа, новороденото щеше да има безработни родители, което по никакъв начин не биваше да се случва. До раждането оставаха само два месеца, Ира беше на ръба на отчаянието и Николай се зае с тази съмнителна работа с убийството на Вероника Щайнек-Лебедева само защото Шоринов плати добре за нея. А сега и тази история с Тамара… Ако успее да я намери и отстрани, ще получи още пари. Това ще бъде напълно достатъчно детето на сестричката му да се роди в нормални условия, в добра клиника, откъдето двама щастливи родители ще го закарат в уютен дом. Ако не беше това, ако майка му не беше толкова подла и алчна, той никога нямаше да се заеме с такава поръчка. Щеше да прати Шоринов по дяволите и толкоз! Да си търси други изпълнители…
Болестта повали Николай точно когато не трябваше. Беше важен всеки ден, налагаше се да търси Тамара, за да приключи с нея, да получи от Шоринов обещаните пари и да ги изпрати на сестра си. Част от парите — хонорара за Вероника и малко собствени спестявания — все пак беше успял да изпрати на Ира чрез руския клон на Дойчебанк: за първата вноска за къщата трябваше да й стигнат. Но би било добре да получи и втория хонорар, та единствената му сестра да роди в добра клиника, а да останат и за отглеждането на детето на първо време.
Мисълта за Тамара страшно притесняваше Николай Саприн. По време на двете последни пътувания до Австрия той редовно спеше с нея, но не защото тя безумно му харесваше, не — просто беше необходимо за работата им. Николай знаеше, че е красив и ако ходи навсякъде сам, ще започне да привлича вниманието както на много жени, което беше естествено, така и на техните мъже. Ще привлича вниманието — а значи ще го запомнят. А той никак не искаше да става така. Десетки очи наблюдават един красив мъж. Никой обаче не наблюдава красив мъж, до когото има красива жена: на жените няма да им излезе късметът, а за мъжете не е опасен. Но още съществуват камериерки, които винаги могат точно да определят какво е правила двойката на тези снежнобели чаршафи — дали кротко е спала, или страстно е правила любов. Освен това има нещо неуловимо, което веднага би позволило на опитния поглед да различи двойка просто познати хора от двойка любовници или съпрузи. И в това отношение не помага никакво актьорско майсторство. Ако не си спал с една жена, не можеш да се държиш с нея така, че всички наоколо да ви смятат за любовници. Един дявол знае защо! Може някои да го умеят, но Саприн определено знаеше, че няма да се справи.