Тамара прие поканата за леглото като нещо естествено, което не е нужно да се обяснява, и не се стараеше кой знае колко — явно работеше по навик. Но на Саприн му хареса. Хареса му по една-единствена причина. Във върховния момент тя преставаше да стене и дрезгаво подвикваше: Обичам те! Николай разбираше, че всъщност тези думи не означават нищо, това е просто нейна особеност. Някои хапят, други плачат. Има и такива, които започват да говорят нецензурни думи. Едни мълчат, други драскат. А Тамара казва: Обичам те. Но тези думи звучаха като неземна музика. Нещастието на Николай Саприн беше, че никога в живота си не бе чувал от жена тези вълшебни думи, макар че жени бе имал повече от достатъчно. Просто някак не му вървеше с искрените признания, а може би той самият не предразполагаше към такива признания — беше сдържан, хладен, ироничен, винаги готов да подкачи отсрещния, потаен, понякога надменен. И дори жените, които наистина го обичаха, никога не му го казваха. Тъй че докато не чу заветната фраза от една преводачка, която му бе абсолютно чужда, той не бе предполагал колко силно желае да чува такива думи. Винаги го бе желал.
Тамара беше спокойна и делова партньорка, говореше свободно немски, непринудено употребяваше идиоми и демонстрираше познаване на местния фолклор. Но все пак имаше акцент, невъзможно е да се отървеш от акцента, ако не си живял дълго време в съответната страна, тъй че Саприн и Тамара се представяха за чехи, а в паспортите, с които се регистрираха в мотели и хотели, фигурираха чешки лични и фамилни имена. Тя не бе нито бъбрива, нито капризна, но умееше да поддържа разговора дотолкова, доколкото беше нужно, без да изразява ни най-малко раздразнение, скука или умора. С една дума Тамара Коченова притежаваше истински професионализъм на секретар-преводач, наеман за придружаване при пътувания из страната. Тя лесно понасяше липсата на комфорт, дългите часове чакане по мръсни летища без никаква перспектива за скорошно отлитане, умееше да бъде незабележима, да не се превръща в бреме, безпогрешно да улови момента, когато трябва да се появи, да напомни за себе си, да се намеси, да помогне. Ако получеше прозрачен намек от клиент, не се преструваше, че не разбира — усмихваше се мило и спокойно съобщаваше, че леглото не влиза в комплекта преводачески услуги и трябва да се заплаща отделно. Клиентите нямаха нищо против — това положение напълно ги устройваше.
Саприн искрено съжаляваше, че Тамара се бе уплашила и бе избягала. Като професионалист той разбираше, че трябва да я намери и да я отстрани. Но ако Шоринов не променяше решенията си по сто пъти на ден, би могло да подредят нещата другояче, по-умно и по-безопасно. Те с Тамара бяха изпратени в Австрия с указанието да се обърнат към конкретни лица, да получат от тях платежни документи и да приключат операцията с Вероника Щайнек така, че и двете страни да останат доволни. По пътя Николай инструктира Тамара, обясни й какво ще правят и как ще го правят, как ще се застраховат в случай на измама от страна на Вероника, как трябва да се провери папката с подбраните от архива листове. След като пристигнаха в Австрия и изпълниха първата част от задачата, Николай се свърза с Шоринов, а той нареди да приключат операцията по съвсем друг начин. Определи цената, даде за подготовка два допълнителни дни: Николай трябваше да намери оръжие, да проучи местността, да подготви план. И остана абсолютно неясно какво ще прави с Тамара. Да отиде на срещата с Вероника без нея би означавало да предизвика безброй въпроси, на които нямаше да има отговори. Нали допреди малко с най-големи подробности бе обяснявал на Тамара ролята й в комбинацията: тя трябва да провери папката, а после, когато пристигнат във Виена, да влиза с тях в банките и да се държи така, че околните да я приемат като приятелка на Вероника. Тоест в ничия памет да не остане впечатлението, че мъж и жена са теглили големи суми, а друга жена веднага си е откривала сметки за същите суми. Напротив, всички да запомнят, че мъж е теглил пари и ги е давал на две млади жени. И как след всички тези обяснения щеше да й каже, че отива на срещата с Вероника без нея? Как щеше да й обясни промяната в плановете? Тамара е достатъчно умна, за да се сети, че се опитват да скрият нещо от нея. А после щеше да даде воля на въображението си и един господ знае какво би могла да си съчини. Не, по-добре беше да види с очите си и да не си измисля излишни неща. Знае ли човек — тя можеше да сметне, че е съучастничка, и да се страхува от разобличаване. А можеше и да реши, че един милион долара са такива пари, заради които дори убийството не е грях. Защото — дума да няма — това са страшно много пари. Саприн познаваше Тамара Коченова не дотам добре, но напълно достатъчно, за да разбира, че тя не е образец на девствена чистота и невинност. Всъщност именно по този признак я бяха избирали хората на Шоринов. Той отиде на срещата с Вероника заедно с Тамара, без да я предупреди за нищо, но и без да очаква каквито и да било катастрофални последствия. И не щеш ли, Вероника не дойде сама, та се наложи той да убие още една жена и дете. Това беше най-лошото — дете, момченце на пет-шест годинки. При такова положение често и мъжете изпадат в кризи, какво остава за жените…