Самообладанието и спокойствието на Тамара го изненадаха неприятно. Дали бе още по-равнодушна, цинична и безнравствена, отколкото той си бе мислил, и смъртта на детето изобщо не я извади от релси, или пък се уплаши за себе си, след като стана свидетел, и разбра, че ще се постараят да се избавят от нея? Бягството й от колата пред дома на Катя недвусмислено говореше за второто, а далеч не за първото. Това означаваше, че смята да се скрие и да търси възможност да изчезне от Москва. Затова трябваше да действат бързо, а не щеш ли — стовари му се тази идиотска болест! Цели два дни не можеше да стане. Добре де, реши Николай, трябва да вземам ударни дози от разните там ефералгани упса, колдрекси и панадоли, а утре сутринта най-сетне да започна да действам, независимо от температурата, мускулните болки и слабостта.
И през двата дни той се бореше с желанието да се обади на Катя, но всеки път отдръпваше ръката си, протегната към телефона: ами ако при нея е Дусик и той, Николай, я постави в неудобно положение с обаждането си, ако я принуди да се оправдава пред Дусик? Местеше главата си от едната възглавница, нагрята от горещото му лице, на другата, прохладната, и се ругаеше, задето не бе оставил на Катя телефона си, но веднага се сепваше и започваше да хвали себе си, задето не бе се поддал на моментната слабост. Не можеше да й остави телефона си, та тя не знаеше и фамилното му име. Човек, който изпълнява деликатни поръчения, не бива да оставя координатите си наляво и надясно.
Николай разбираше защо Катя го привлича толкова, макар че не искаше да си го признае. Катя, която бе с десетина години по-млада от него, бе направила онова, което нито веднъж в живота му не бе направила собствената му майка: беше го накарала да се почувства като човек, обграден с грижи, стабилно защитен. Катя се бе заела с лечението му така, сякаш за пореден път лекуваше някого от по-малките си братя или сестри: нежно, сърдечно, с майчинско чувство. А именно ласка и майчина топлина Николай никога не бе получавал. По-точно — бе получавал, но от баба си, а то далеч не е едно и също, особено когато разбираш, че баба ти те обича, но на родната си майка изобщо не си потрябвал, само й пречиш.
В края на краищата каквито и да бяха причините, родили се на подсъзнателно ниво, Николай Саприн знаеше: иска да види Катя.
Наложи се дълго да търси агенцията, чрез която бяха наели Тамара. Всъщност нейната кандидатура беше подсказал някой от познатите на Дусик, но за да не оставя следи, Михаил Владимирович бе действал чрез агенция. Беше се обадил там по телефона и бе помолил да го свържат с Тамара Коченова, а те му бяха дали домашния й телефон. Ако се случеше нещо непредвидено, от агенцията щяха да потвърдят, че именно те са му дали телефона й.
Агенция „Лира“ се намираше в някакви задни дворове около улица „Русаковская“. Над олющената входна врата, която изглеждаше така, сякаш не е била отваряна най-малко петдесет години, бе окачена табела, известяваща, че зад тази вълшебна врата се намира градската библиотека номер 78. За да се досети, че всъщност там се намира агенция „Лира“, човек би трябвало да притежава могъщо въображение и вяра в чудеса. Саприн беше беден откъм вяра в чудесата, за сметка на това въображението му бе що-годе развито. Във всеки случай той с известно усилие отвори вратата и се качи по смрадливото тъмно стълбище на втория етаж. Там нещата вече изглеждаха по-прилично: и съответна табелка, и стоманена врата с кодова брава.
Николай без много усилия успя да предразположи симпатичната кръглолика госпожица с късо подстригана коса и забавно вирнато носле, която беше нещо като диспечер в „Лира“: задълженията й бяха да приема поръчки и да подбира от картотеката подходящи кандидатури в зависимост от желанията на клиента — език, възраст, пол, ползване на стенография, на компютър и много други специални изисквания. Например веднъж, разказа му диспечерката, ги помолили да намерят преводач мъж, който има най-малко две деца. Оказало се, че гръцкият бизнесмен, който искал да посети няколко руски града, много обичал да разговаря с някого за деца, и то непременно с мъж баща. Ако през деня не успявал да отдели поне час за разговор на тази тема, ако не разкажел за своите рожби и с удоволствие не чуел нещо за чуждите, смятал, че денят му е минал напразно. С една дума кръглоликата чипоноса Танечка избирала от картотеката подходящи кандидати и ги предавала на мениджъра Лариса, а вече Лариса решавала на кого от тях да предложи съответната работа, лично се свързвала с преводачите и клиентите, за да уточни условията по договора.