— Бихте ли ми казали как да намеря Тамара Коченова? Препоръчаха ми я като много квалифициран преводач — започна Саприн, като се усмихваше колкото можеше по-обаятелно и умолително.
— Какви са вашите изисквания? — делово попита Танечка и приготви бележника и молива си.
— Немски език, възможност за пътуване до Швейцария, стенография.
— Компютър?
— Не, не е необходимо.
— Нашата фирма може да ви препоръча…
— Благодаря — прекъсна я Николай, — но бих искал да работя с Коченова. Защото в Швейцария ни предстоят контакти с хора, които познават Тамара, идвали са в Москва. Тези хора оцениха много високо деловите й качества и на мен ще ми бъде по-лесно да намеря общ език с тях, ако до мен бъде именно Коченова.
— Тогава трябва да се обърнете към нашата мениджърка — сви рамене Таня. — Идете в съседната стая. Казва се Лариса.
— А защо трябва да се обръщам към нея? — Саприн се усмихна още по-обаятелно и сърдечно. — Не можем ли да решим моя проблем без нея?
— Не е редно — навъси се момичето. — Моето задължение е да приемам поръчките и да правя първата преценка — кой би подхождал на клиента. Само мениджърът свързва клиентите с преводачите, на мен това не ми е разрешено.
— Танечка, аз съм абсолютно наясно, че смисълът на работата в една агенция е да свързва клиента с изпълнителя, и за тази услуга тя взема своята комисиона. Не ме гледайте така ужасено — това е същината на работата на всяка агенция. С тези комисиони се поддържа помещението на „Лира“ и се изплащат заплатите на персонала. Вие естествено получавате по-малко от мениджърката. Ето защо ще бъде справедливо, ако за уреждането на една — само на една поръчка — комисионата се падне изцяло на вас. Та нали никой нищо няма да научи! А вие със сигурност имате телефона на Тамара Коченова.
— И все пак не разбирам — упорито възрази Танечка — защо не искате да се обърнете към Лариса. Вярно е, трябват ми пари, но пари трябват и на Лариса. Защо от нас двете избрахте мен? Още повече че изобщо не сте виждали Лариса.
— Обяснявам. — Сега усмивката на Николай стана широка и весела. Той нежно взе ръката на Танечка и интимно се наведе към нея. — Искам да предложа на Тамара много високо заплащане, защото съм заинтересован от нея повече, отколкото тя от мен. Вече ви казах защо. Вашата комисиона не е фиксирана, а представлява някакъв процент от размера на хонорара. Ако вашата Лариса научи колко ще платя на Тамара — а тя неизбежно ще го научи, в случай че сега се обърна към нея, — тя ще изпрати в данъчното съответния документ. Тамара в края на годината ще плати голям данък. При тези условия тя няма да се съгласи да работи за мен — нали у нас данъците са прогресивни, не е изгодно да се печели много. Затова искам да се разберем без официален договор и без тази ваша Лариса. Ще платя комисиона лично на вас, а хонорара — лично на Тамара, след което ще се разделим, изпълнени с любов и съгласие. Е, какво ще кажете? Съгласна ли сте?
Танечка се оказа момиче без комплекси, тя почерпи Николай с кафе с бисквитки и капка коняк, взе парите, а в замяна му даде адреса и телефона не само на Тамара Коченова, но и на майка й. Всъщност цялата операция беше проведена именно заради телефона и адреса на майката, защото Саприн и без това имаше телефона на самата Тамара. Преводачите, които използваха услугите на „Лира“, бяха длъжни да оставят в агенцията сведения за всички места, където при нужда можеха бързо да ги намерят.
Саприн беше сигурен, че няма да намери Тамара вкъщи. Разбира се, той я потърси по телефона, отиде на посочения от Танечка адрес, убеди се, че никой не отваря, но всичко това не беше неочаквано за него. Съществуваше стандартен комплект действия за подобни случаи: съседи, бабички пенсионерки пред входа, майки край детската площадка. Само след час Николай знаеше, че Тамара е заминала за Австрия преди две седмици и още не се е върнала. Съседката от горния етаж беше абсолютно сигурна в това, защото Тамара винаги й оставяла ключовете от апартамента си и я молела през ден да полива цветята. Щом не е дошла да си вземе ключовете, значи още не се е прибрала — това е ясно. А ето я и колата й — стои си, както я е оставила преди две седмици.