— Напразно се тормозите, Коленка — ласкаво каза Коченова. — Тамара изобщо не се крие от вас, просто наистина още не се е върнала от командировка.
— Но тя обеща да се върне в събота, а днес е вече четвъртък.
— Тамара ми се обади в неделя и ме предупреди, че остава в Австрия за няколко месеца, там й предложили много изгоден договор — нещо, свързано с туризма. Друг е въпросът, че трябваше да се обади и на вас, а не да чака да се изтормозите и да потърсите мен. Между другото как ме намерихте?
— Тамара ми даде вашия телефон и адрес още когато се запознахме. Смяташе да ви навести и ме предупреди, че ако не я намеря вкъщи същия ден, значи е у вас и мога да дойда да я взема оттук.
— Разбирам. Дъщеря ми винаги е била малко лекомислена. Това е напълно в нейния стил — да взема внезапни решения, без изобщо да се замисля какви могат да бъдат последствията от тях. Пак добре, че поне ми се обажда, така че не ми се налага да звъня по болници, морги и милиционерски участъци. Никак не умее да мисли дори с половин крачка напред! Ето ви един пример: взела решение да остане в Австрия няколко месеца — добре, прекрасно! А че алармата на колата й е повредена, а я е оставила навън, на улицата пред блока, не си ли спомня? Не, разбира се. Обаче уверявам ви — след седмица ще се сети, ще навърти телефона ми и ще започне да хленчи и да ме моли да измисля нещо. А какво мога да измисля аз? Нямам ключовете на колата, значи единственото, което мога да направя, е да намеря човек, който да постави на колата нещо от рода на онези ужасни скоби. Но с всичко това ще трябва да се занимавам аз, а не собственичката на колата. Да ви налея ли още чай?
На излизане от Алла Валентиновна Коченова Саприн си помисли, че най-сетне бе получил информация, макар и незначителна. Тамара не си е ходила вкъщи, скрила се е у някой познат, обадила се е на майка си, излъгала е, че се намира в Австрия и остава там още няколко месеца. Значи е убедена, че поне няколко месеца ще успее да се скатава на сигурно място. Но не и в Москва! Това е възможно само, при условие че не излиза от жилището. Нелепо. Значи е намерила за къде да замине. И най-вероятно вече е заминала. Дотук всичко е ясно.
Сега колата. Майчето очевидно не познава много добре детето си. Тамара далеч не създава впечатление, че е лекомислена и непредпазлива, макар че наистина има склонност към авантюри, и то доста силна склонност. Но не чак дотам, че да забрави за оставената без аларма кола. Тамара навярно е помолила някого да се погрижи за колата и му е оставила ключовете. Във всеки случай точно така биха постъпили 99,9 % от хората, а Тамара Коченова не приличаше на безумна откачалка, която може да бъде причислена към останалата една десета от процента. Значи трябва денонощно да се наблюдава светлозелената жигула и да се чака при нея да дойде човекът, с когото Тамара е контактувала след завръщането си от Австрия.
Глава 5.
Едуард Петрович Денисов замислено се взираше в листа, който лежеше пред него върху полираната повърхност на бюрото. Манфред Кнепке бе удържал на думата си, бе наел частен детектив, който бе свършил огромна работа. И ето резултата от тази работа: един стандартен лист със списък от имена. Трийсет и четири имена, две от тях — на убийците на Лиля и сина й. Кои две точно?
Детективът Уве Петер, без да прибягва до помощта на полицията, бе направил невъзможното. Беше намерил хората, които в онази ранна дъждовна съботна сутрин бяха видели колата, излязла с голяма скорост откъм посоката на Визелбург на шосето Залцбург — Виена. Методично бе обиколил всички агенции, даващи коли под наем, и бе събрал сведения за хората, наели напоследък джипове с цвят мокър асфалт. Търпеливо бе издирвал тези хора и бе намерил всички — освен едного. Този човек с чешко фамилно име не бил известен на австрийските посолства нито в Чехия, нито в Словакия. Манфред бе използвал връзките си и бе изяснил, че човек с такова име не си е оформял виза за влизане в Австрия в същите посолства. Това само бе потвърдило първоначалната догадка, че убиецът е използвал фалшиви документи, като си е приписал славянската националност, за да оправдае акцента си. Вероятно е човек, достатъчно опитен и изкусен, който знае, че акцентът почти винаги издава кой е родният ти език. Англичанин говори немски съвсем различно от французин или италианец. Или славянин.