А ето че сега Лиля вече я няма. И той повече нищо не може да направи за нея. Само едно: да намери убиеца и да го накаже. О, господи, защо боли толкова!
Анатолий Владимирович Старков, началник на контраразузнаването на Денисов, както обикновено, беше точен до минутата. Заедно с него в кабинета на Едуард Петрович влезе нисък, малко тромав човек на около трийсет и пет години, с явни признаци на оплешивяване и с въздълъг нос. Но когато хвърли поглед към госта, Денисов веднага оцени неговите внимателни, умни очи.
Денисов стисна ръцете на двамата и направи знак на Старков да остане в кабинета, а непознатия докосна по рамото — като покана да го последва — и го преведе през целия апартамент до гостната на жена си.
— Верочка, запознай се — това е нашият нов помощник. Развличай го известно време, ако обичаш, докато ние с Толя си поговорим по делови въпроси. След един час ще обядваме.
Върна се в кабинета си, мълчаливо седна във фотьойла и погледна Старков в очакване.
— Как се казва? — попита най-сетне.
— Тарадин. Владимир Антонович Тарадин.
— Какви препоръки има?
— Прекрасни, Едуард Петрович.
— Образование?
— Виеше юридическо.
— Професионален опит?
— Осем години в службата за криминално разследване, после две години като следовател. Напуснал е органите. Има лиценз за частен детектив.
— Защо е напуснал? Отрицателни мотиви? Уличен ли е в нещо?
— Нищо подобно. Бил е поканен за преподавателска работа в Калининградската милиционерска школа, а началството му се опънало и не искало по никакъв начин да го пусне. Посъветвали го да напусне, а после да се върне отново. Ръководството на следственото управление не може да възрази срещу напускането — все пак у нас няма крепостно право! Само докато си офицер могат да те държат и да не те пускат, а щом не искаш да бъдеш офицер, не могат да те накарат да останеш в системата. В Калининград му обещали да го възстановят на служба до един месец. Володя напуснал, а на другия ден, като напук, претърпял автокатастрофа и четири месеца лежал в болница. Тук има един нюанс, Едуард Петрович. Ако след уволнение са минали по-малко от три месеца, при възстановяването не е нужно да минаваш през медицинска комисия. А заради тази авария в неговия случай минали четири. Наложило се да се яви пред комисия, и то след тези четири месеца в болница. И комисията не го одобрила. Нали разбирате — в наше време няма абсолютно здрави мъже на трийсет и четири години, винаги има за какво да се заядат, стига да искат. А явно са искали. Бившите му началници са си направили сметката защо той напуска и ръководството на медицинското управление е получило съответното сигналче.
— Има ли семейство?
— Съпруга и дъщеря.
— На колко години е детето?
— На шест. Тръгнала е в първи клас.
„На шест години! — внезапно си помисли Денисов. — Почти колкото Филип. Само че Филип вече няма да тръгне на никакво училище.“
— С какво се занимава жена му?
— Работи в Спестовната каса, има икономическо образование.
— Още един въпрос. Случвало ли му се е да стреля на месо?
— Не. Специално се поинтересувах. Знам вашите изисквания — меко се усмихна Старков.
— Какво, за осем години като криминалист нито веднъж не е стрелял?
— Нито веднъж — уверено потвърди Старков.
— Дори във въздуха?
— Дори във въздуха.
— А защо, интересно? Може би е страхливец и е избягвал да участва в силови мероприятия?
— Какво говорите, Едуард Петрович! — отново се усмихна Старков. — Не бих довел при вас страхливец. Володя е убеден противник на употребата на оръжие. Смята, че оръжие използва само човек, който не иска и не умее да разсъждава. Защото не е необходим много ум, за да извадиш патлака и да обезвредиш противника или да го накараш под дулото да направи каквото желаеш. А виж, да го надхитриш, да го измамиш, да го уловиш в капан и да го задържиш без шум и пушилка — ето това е висш пилотаж. Разбира се, има екстремни положения, когато човек не може да мине без стрелба — той не възразява срещу това, но досега някак е успявал да ги заобиколи.