— Така е, няма — предпазливо се съгласи тя.
— В Москва пристига един човек, който има списък на заподозрените и трябва да издири всички и да се опита да изясни има ли някой от тях отношение към убийството. Лошото е обаче, че в списъка има само имена — нито адреси, нито някаква друга информация. Трите имена и годината на раждане. Затова той всъщност ще трябва да търси не конкретен Иванов, а да проверява всички Иванови с тези имена и година на раждане, а те са стотици, ако не и хиляди. Молбата ми към вас е да му помогнете в тази проверка.
— Колко души са в списъка ви?
— Трийсет и четири, от тях московчани са двайсет и шест.
— Та това е страшно много работа! — изпъшка Настя. — Да проверяваме съименниците на всеки от двайсет и шестимата.
— Анастасия, ако беше лесно, нямаше да се обърна към вас. Е, ще му помогнете ли?
— Ще му помогна — отговори тя и в този момент изпита чувството, че е тръгнала към ешафода.
Досега Едуард Петрович Денисов не й бе сторил нищо лошо, напротив, отнасяше се прекрасно към нея, пък и, честно казано — и тя към него. Но Настя Каменская прекалено добре си представяше какво представлява Денисов, за да гледа с добро око на молбите му.
Те се запознаха преди две години, когато Настя почиваше в санаториума в същия град, където живееше Денисов. В този санаториум стана убийство и Денисов я помоли да помогне при издирването на престъпника. Помоли я, защото у него се бяха зародили солидни подозрения, че на неговата територия са се появили външни лица, които уреждат кървавите си сметки тук. Появяването на престъпна групировка, която оставя след себе си трупове, можеше да предизвика пристигане на детективи от Министерството на вътрешните работи, а Денисов никак не искаше да си има работа с чужди, неподкупени и неопитомени лично от него милиционери. Знае ли човек какво биха могли да изровят, докато се занимават с тези убийства!
Тогава Настя преживя много неприятни часове, докато се мъчеше да разбере какво е накарало могъщия мафиот да потърси помощта й при разкриването на престъпленията. Дали не искаше да я използва за престъпните си цели? В края на краищата се съгласи, макар че взе това решение много трудно. След като бандата убийци бе обезвредена, Денисов й каза: „Анастасия, аз съм ваш длъжник. Можете да ме молите абсолютно за всичко и помнете — няма нещо, което не бих направил за вас.“
Една година по-късно по молба на брат си тя трябваше да се заеме с едно частно разследване, потрябваха й помощници и тогава се обърна към Денисов. Едуард Петрович се отзова с готовност, но всичко завърши трагично. Именно тогава нейният началник й каза, че се превръща в пожизнена робиня на мафията на Денисов. И очевидно излезе прав. Мина се още една година и ето че Едуард Петрович поиска тя да помогне на негов човек. А един господ знае какво се крие зад тази задача и как ще свърши всичко. Но не можеше да откаже. Настя прекалено добре си спомняше как бе плакала, хванала ръката на умиращия Сергей Денисов, как бе затворила очите му и го бе целунала за последен път. И досега при спомена за това буца заставаше на гърлото й. Как да откаже?
Мисълта дали не е попаднала в капан не я остави да заспи и задълго отрови настроението й. Когато отиде на работа, първо си свари кафе, обхвана горещата чаша с две ръце и тъпо се втренчи в прозореца. Между девет и десет трябваше да й се обади човекът на Денисов — Владимир Антонович Тарадин. Дано се обади по-скоро, та поне да се появи някаква яснота! Тя ще вземе от него този списък и ще го прегледа, за да разбере дали Едуард Петрович не я мами с тази сърцераздирателна история за неговата любима, убита в далечна Австрия. Ако списъкът се състои изцяло от хора, свързани с престъпния свят или със структурите на властта, това ще означава, че в средите на организираната престъпност е започнала някаква грандиозна битка за преразпределение на сферите на влияние. Тогава тя ще трябва да измисли нещо, някаква солидна причина, поради която няма да може да помага на Денисов. Ако пък списъкът се състои от обикновени хора, тогава…
Потропване на вратата прекъсна мислите й, влезе нейният приятел и колега Юра Коротков:
— Аска, днес няма да има оперативка, можем да се поотпуснем и да запалим по цигара.
— Какво се е случило? Житената питка да не се е разболял?
Хората от отдела за борба с тежките престъпления срещу личността наричаха Житената питка своя началник — Виктор Алексеевич Гордеев.