— Ами, ще се разболее той! — промърмори Коротков. — По-скоро ние с теб ще се пенсионираме.
И наистина — през всичките години, откак работеше в отдела, Настя не си спомняше случай Гордеев да си остане вкъщи поради заболяване, макар че като всички боледуваше и от ангина, и от грип.
— Нали днес стават девет дни, откак почина онзи певец — Гирко. Получи се оперативна информация, че на гробищата ще се събере цялата шайка, а някои хора ще си разчистват сметките. Изобщо позната история — всички от отдела са изпратени там за подкрепление.
— Ами ти? — учуди се Настя. — Теб не те ли пратиха там?
— Нали все някой трябва да остане в кантората — усмихна се Коротков.
Олег Гирко беше популярен композитор и певец, ръководител на известната рок група „Желязната пета“. Отдавна се знаеше, че той по някакъв начин е свързан с наркобизнеса, но до този момент нищо не бе доказано, и не само доказано, но дори достоверно изяснено. Известно беше също, че — кой знае защо — престъпниците много обичат да използват погребенията и помените за подялби и разчистване на сметки. Може би защото при тях празно място не остава и всеки свързан с мафията покойник означава незабавно прегрупиране и преразпределение на силите.
— Слушай, а от какво почина Гирко? — попита Настя, за да поддържа разговора и да отпъди неприятните си мисли за Денисов и тягостното очакване на телефонното обаждане. — Та той беше млад.
— Така е — малко над трийсет. Сигурно наркотици. Нали знаеш, при тях това е мода — всички наред се боцкат, дишат нещо, гълтат хапчета.
— Но не е убийство, така ли?
— Не, починал е в болница. Няма ли да ме почерпиш с кафе, скръндза такава? Ти пиеш, а мен ми текат лигите…
— Ох, извинявай! — сепна се тя. — Сега ще ти направя. — Защура се някак напосоки, наля от каната вода в голямата керамична чаша, дълго търси бързовара, който беше буквално под носа й, несръчно се извърна и събори на пода кутията със захарта. — По дяволите, какво става с мен? — промърмори ядосано, приклекна и започна да събира разпилените по пода бучки.
— Наистина, сестро, какво ти става днес? — подзе Коротков, вперил в нея внимателния си поглед. — Просто не си на себе си. Случило ли се е нещо?
— Не, всичко е наред. Просто не съм в настроение.
— Лъжеш, Аска, и дори не се изчервяваш! Като черен облак си. Казвай бързо какво ти се е случило!
— Ще ти кажа, ако обещаеш да мълчиш.
— В смисъл — да не казвам на никого? Обиждаш ме — гроб съм!
— Не, в смисъл да не коментираш и да не ми даваш съвети. Попита ме, аз ти казвам — и толкоз.
— Добре, казвай!
— Виж: Едуард Петрович Денисов ме помоли за помощ…
— Кой Денисов? — чак подскочи Юра. — Онзи същият ли?
— Същият. Изпратил е в Москва някакъв частен детектив и ме помоли да му помагам. А аз естествено се страхувам, че иска тихомълком да ме използва за някакви нечисти дела.
— А не можеш ли да му откажеш? Задължена ли си му с нещо?
— Там е работата я! Спомняш ли си миналогодишната история с убийството на милиционера Костя Малушкин?
— Спомням си я. И какво?
— Имах един-единствен свидетел, който бе видял Костя заедно с убиеца. Но този свидетел не искаше да дава показания, искаше лично да убие онзи човек — Ерохин, — който бе застрелял Костя. Имал си свои сметки за разчистване с Ерохин, много стари сметки. С една дума — страхувах се, че той наистина ще убие Ерохин, вместо да даде показания срещу него и да ни позволи да го арестуваме. И помолих един човек да върви по петите на този свидетел и да не го остави да извърши убийството. Наистина Ерохин се оказа по-бърз и уби и двамата — и свидетеля, и моя човек, който го пазеше. Та така: този човек беше извънбрачен син на Денисов.
— Мале мила! Защо не си ми казала нищо за това? Аска, ама ти не разбираш ли, че си се накиснала вовеки веков?
— Абе разбирам, разбирам! — От напрежение тя дори повиши тон, без да забележи. — Прекрасно разбирам всичко. И какво ще ми предложиш да сторя? Да си скубя косите ли? Станалото — станало, Житената питка ме беше предупредил още преди да се обърна към Денисов за помощ, а аз, глупачката не го послушах. Сега е късно. Именно затова ти казах: без съвети и без коментари! Ако от тази ситуация имаше изход, Житената питка още преди година щеше да ме посъветва какво да направя и как да го направя, та да не могат да ме използват. А сега какво? Направо ми иде да напусна органите, пък да става каквото ще, дявол да го вземе!