— И това не е изход, сестро — резонно отвърна Коротков. — Ако си им нужна, от всяко положение ще те докопат. Ще те накарат, ще те придумат. Има едно желязно правило: не давай повод. А щом вече си дала повод, можеш всеки момент да очакваш неприятности, независимо дали си офицер от милицията или портиер.
— Ето че дочаках — мрачно констатира Настя. — И има да патя.
Коротков си отиде, а тя отново потъна в тъпото си вцепенение. Тарадин се обади точно в десет и Настя разговаря с него сухо и сдържано:
— Откъде се обаждате?
— От хотела.
— Слезте на рецепцията и помолете за разрешение да използвате факса. Искам първо да видя списъка, а после ще реша как ще работим с вас.
— Защо? — В гласа на Тарадин прозвуча насмешливо недоумение. — Помолили са ви да ми помогнете, ако трябва, а не да оглавявате моето разследване и да ме ръководите. Или нещо не сте разбрали?
— Очевидно изобщо нищо не съм разбрала — хладно отвърна Настя. — Вие Денисов ли се казвате?
— Не, казвам се Тарадин. Владимир Антонович. Нима не ви казаха?
— Казаха ми. И тъй като името ви не е Денисов, няма вие да ми диктувате условията си. Право на това има само Едуард Петрович, не и вие. Ясно ли ви е това?
— Горе-долу. Та какво искате да направя?
— Искам да ми пратите по факса вашия списък и заедно с него — лиценза си за частна детективска дейност. Добре ще е да пратите и разрешението си за носене на оръжие, ако имате такова. Запишете си номера.
Продиктува му номера на факса — имаха машина в секретариата. Не й харесваше този Тарадин, впрочем даваше си сметка, че тази неприязън едва ли е свързана с личностните качества на Владимир Антонович. Не й харесваше ситуацията, в която се бе озовала, ето защо изпратеният от Денисов частен детектив я дразнеше още преди да го е опознала. Ами гласът му! Докато слушаше ниския, дълбок, добре звучащ глас, Настя си представяше едър, як, разглезен от живота мъж, който гледа околните с презрително пренебрежение. О, господи, изобщо не искаше да вижда този Тарадин!
Тя звънна на секретариата:
— Любаша? Каменская се обажда. Миличка, приеми един факс за мен, без много шум, а? Трябва да представлява списък и лиценз на частен детектив. Може да има и трети лист — разрешение за оръжие. Ще го направиш, нали? Обаче тихомълком.
След като взе от секретариата документите, Анастасия се качи в кабинета си, чувствайки как ядът в нея отново се надига. По дяволите! Откъде й се стовари на главата този Тарадин с неговия списък! На глупачка ли иска да я прави? Добре, да видим колко ще успее.
Тя хвърли листовете на бюрото, отново седна до телефона и само след минути разговаряше с един от ръководителите на отдела на милицията в летище Шереметиево:
— Жорочка, веднага ли ще ме убиеш или ще почакаш малко, докато ти донеса подаръка?
— Ооо, Настася, изгубена душо! — разсмя се Георгий. — А ние те чакахме, чакахме, цял час не пусках хората до гишето, мислех, че всеки момент ще довтасаш, а ти, гадинка такава, изобщо не се весна. Как ще се оправдаеш сега?
— С любовта, Жорик — с какво друго! С вечната си любов към теб. Съвсем честно се канех да дойда, купих ти подарък — още бълбука в сейфа ми. Но не стана. Нали го знаеш лудешкия ни живот!
— Знам го, знам. — Георгий изобщо не се беше обидил, той прекрасно знаеше, че оперативният работник не е господар на времето си. — Защо се обаждаш тогава? В любов ли ще ми се обясняваш?
— Имам една молба към теб. Неприлична.
— Интересно, интересно. Давай, казвай молбата си.
— Жора, ще ти прехвърля по факса едно списъче, а ти провери полетите за Виена от 10 до 13 септември. Интересувам се колко имена от моя списък са летели в тази посока.
— Само до Виена или и през Виена за друга дестинация?
— И за друга, разбира се.
— И колко бързо ти трябва?
— Именно това е най-неприличната част от молбата ми.
— Ах ти, гадииинке! — проточи Георгий. Това беше любимата му думичка, с нея заменяше безброй други съществителни в руския език и я произнасяше някак особено — с фрикативно „г“ и дълго, изразително и, поради което тя звучеше ласкаво и далеч не сърдито.
След като се разбра с Георгий, Настя звънна на още две-три места и като се възползва от приятелските си връзки, помоли да проверят лиценза на Тарадин и неговото разрешение за притежаване и носене на оръжие. „Тъй, тъй, драги ми Владимир Антонович — каза си тя. — И няма да се срещна с вас, преди да получа отговори на запитванията си.“