На Юра му се искаше Галина Ивановна по-скоро да млъкне — от виковете й го заболяха тъпанчетата, — затова с въздишка придърпа купчинката и отвори първата работа. Хората постепенно прииждаха, стаята се изпълни с гласове, беше му трудно да се съсредоточи. Най-сетне с петнайсет минути закъснение дойде и завеждащият катедрата — Черненилов: млад, енергичен доктор на науките, вечно зает с нещо и вечно закъсняващ. Което си е право, винаги се извиняваше за закъсненията си и това правеше впечатление на новаците. След третия път всички започваха да разбират, че тези извинения по никакъв начин не говорят за уважение към хората, които Черненилов викаше за определен час и ги караше да чакат. Вариантите бяха само два: колата му попаднала в задръстване при кино „Ударник“ или вагонът на метрото спрял в тунела. При което варираше само времето на принудителното забавяне — от двайсет минути до един час. Тъй като Черненилов ръководеше катедрата вече четвърта година, на нечий глупав въпрос: „Къде е шефът?“ — околните редовно отговаряха: „Заседнал е в метрото“ или „Попаднал е в задръстване“. Всички бяха свикнали със закъсненията му, както и с неискрените извинения и лъжливите обяснения.
— Моля за извинение, колеги, двайсет минути седях в метрото — съобщи Черненилов, без да поглежда никого, докато си проправяше път към мястото си. — Да започнем работа! Днес в дневния ред имаме четири точки. Започваме от най-краткия въпрос. Трябва да препоръчаме научен ръководител на нашата нова аспирантка…
При тези думи Оборин вдигна очи от текста и се огледа. О, в катедрата се е появила нова аспирантка! Ами да, ето я там, хубава като картинка.
Момичето почувства погледа и се обърна към него. Оборин разбра, че го е засякла и сега бързо преценява — струва ли си? Добре, щом е тъй, значи не е тъпа, улавя проблема в движение и вероятно има готов комплект решения. Юра намигна на момичето и отново заби нос в работата за правовото регулиране на отговорността за лъжлив фалит.
Естествено за научен ръководител на красавицата определиха самия Черненилов, който още от времето, когато бе старши преподавател, се бе сдобил с прякора Нито една фуста без внимание.
По втора точка трябваше да обсъдят междинния отчет по тема, чийто ръководител бе доцент Прохоренко. Галина Ивановна започна да докладва надълго и нашироко какво е изпълнено, колко статии са написани, колко научни съобщения са направени на събрания, какви внедрявания има по темата. Оглушени от баритона й, всички започнаха да си бъбрят и да си разменят новини, защото зад шумова завеса като речта на Галина Ивановна можеха и песни да пеят без риск да си навлекат забележка от страна на завеждащия катедрата.
Когато стигнаха до четвърта точка, Оборин вече бе прегледал всички работи по диагоналния метод и бе успял да си създаде достатъчно ясно мнение за тях.
— Ние с вас, уважаеми колеги, трябва да направим равносметката от катедрения тур на конкурса за научни работи на студенти и да решим кои от тях са достойни да бъдат изпратени на факултетския конкурс — обяви Черненилов. — Галина Ивановна, кои са рецензентите?
Прохоренко изброи шест имена и по лицето на завеждащия катедрата плъзна неприкрита сянка на досада. Предстоеше им да изслушат шестима, а той очевидно вече бързаше за някъде.
— Добре, да започнем по старшинство. — Черненилов кимна към професор Дишев. — Ако обичате, Борис Фьодорович.
Оборин съобрази, че щом ще се изказват по старшинство, той има още време. Дори не бе забелязал кога му бе кипнало и сега изпитваше нужда да се изкаже остро и строго, а за целта му трябваха не общи фрази, а факти и цитати. Ами добре, щеше да се заеме с това в оставащото му време. След петнайсет минути Юрий чу своето име.
— Слушаме ви, Юрий Анатолиевич. Какво можете да кажете за работите, които получихте за рецензиране?
Той стана и дълбоко си пое въздух:
— Мога да кажа, че пред погледа ми се разкри тъжна картина. Нито една от тези работи не може да бъде представена за факултетския тур на конкурса. Нещо повече — аз изобщо не разбирам как тези работи са били включени дори в катедрения тур. Това не са просто неиздържани научни работи — те не стават и за обикновени курсови. Това са реферати, и то изпълнени небрежно и недобросъвестно.
— Какво имате предвид? — навъси се завеждащият катедрата.
— Имам предвид, че реферирането предполага анализ на литературата по проблема, тоест систематизирано изложение на чужди публикувани мисли с посочен източник и задължително със собствена оценка на изложеното. Ако студентът не е достатъчно подготвен, за да изрази съгласие или несъгласие с една или друга гледна точка, той трябва поне да използва фразата: „Както личи от изложеното, мненията на авторите по проблема съществено се различават по еди-какво си и еди-какво си.“ Тук липсва и това. Тук има преписани монографии и учебници без споменати източници. С други думи работите, представени за катедрения тур, не са нищо повече от конспекти, които добрите студенти си правят като подготовка за семинари и изпити. Няма и най-малка следа от самостоятелна творческа работа. И всичко това е още по-печално, като се знае, че всяка от тези работи има научен ръководител, член на нашата катедра.