Естествено Оборин прекрасно разбра всичко. Старият професор Лейкин беше един вид гаранция за Черненилов. Очакваше се до края на годината близък приятел на Валерий Борисович да защити докторска дисертация и Черненилов планираше да го вземе като професор в катедрата. За целта Лейкин трябваше да се удържи на професорската длъжност още една година, после бързо да го изпратят в пенсия и новоизпеченият доктор веднага да заеме мястото му. Ако Лейкин се пенсионира, преди приятелят на Черненилов да защити докторската дисертация, за свободното място ще се започне битка. Веднага ще се намерят ръководители с мераци да уредят на професорска длъжност свои познати и роднини. А пък ако Черненилов дълго упорства с оправданието, че всички предлагани кандидати не се вписват в нуждите на катедрата, може изобщо да му отнемат бройката и да я дадат на друга катедра, където завеждащият има реални кандидати за професорска длъжност. Една свободна бройка за професор е нужна на всички. Напоследък в политическа дейност се впуснаха много доктори на науките, които — наред с основните си парламентарни ангажименти — на драго сърце си докарват добри пари като лектори или преподаватели на половин щат в различни вузове. Така че свободната бройка, за която своенравният Черненилов дълго време не може да подбере подходящ професор, ще се превърне в ябълка на раздора. Тутакси при декана ще се затърчат от катедрата по международно право, че и от гражданското, с викове: Дайте да отнемем от престъпниците вакантната длъжност и да я поделим между нашите почетни преподаватели на половин бройка! Не, Валерий Борисович Черненилов няма намерение да допусне това. Той трябва да крепи в катедрата стария Лейкин непосредствено до защитата на своя приятел. Но за целта е нужно поне дотогава никой да не клати стола под неработещия професор. Чуе ли се нещо такова, деканът ще вземе сведенията за натоварванията и ще установи, че за цялата минала година Лейкин няма нито един реален лекционен час. Поставят го в програмата, а в аудиторията влизат други хора, защото Лейкин ту боледува, ту е в санаториум за укрепване на здравето. Вместо него лекции четат професори и доценти, пак те пишат всички фондови лекции, които по план се водят на Лейкин, а вместо тях — на свой ред — преподаватели и аспиранти мъкнат на гърба си семинарните занятия и другите непрофесорски ангажименти. Юрий си спомняше, че миналата година обемът на неговата педагогическа практика се бе оказал два пъти над нормата и не му оставаше никакво време за дисертацията. Той знаеше, че претоварването с часове и групи е причинено от постоянните замествания на Лейкин, и се вбесяваше от факта, че катастрофално му липсва време да се занимава със собствената си научна работа.
— Валерий Борисович, а защо всички си премълчаха, когато Прохоренко излъга, че е раздала работите на рецензентите преди две седмици? Нали така излезе, че и те са същите немарливци като научните ръководители, без всъщност да са виновни. Тя им е раздала работите едва днес — естествено е, че не са могли да ги прочетат. Защо я прикриват?
— Абе ти да не падаш от Луната, Юра? — искрено се смая Черненилов. — Че кой ще надигне глас срещу Галина? Какво приказваш изобщо?
— Не ви разбрах.
— Нали мъжът й е първият проректор на вуза, който има военна катедра! Схвана ли сега?
Военна катедра — да, това е могъща работа, дума да няма! След завършването на този вуз студентите са освободени от казарма — затова в този смисъл е нужно и полезно да си приятел на съпругата на проректора. Но нали не всички членове на катедрата имат синове, нещо повече — Оборин знаеше, че само двама негови колеги са загрижени от проблема за предстоящата на децата им казарма. Синовете на останалите бяха или съвсем малки, или вече пораснали, другите колеги пък просто имаха момичета.
— Ти изобщо ли си тъп? — съчувствено поклати глава завеждащият катедрата. — Та те всички правят пари чрез Галина. Собствените им синове — едно на ръка, обаче нали има и чужди! Знаеш ли каква е тарифата?
— Каква тарифа?
— Тарифата, по която се избягва влизането в казарма. Пет хиляди долара. Или ще платиш на приемната комисия на държавния вуз, в който има военна катедра, или — за обучение в частен, което пак ще ти струва пет хиляди или дори малко повече, само че ще трябва да вадиш служебни бележки, че детето учи в институт с военна катедра. От всеки, който е влязъл с протекция, съпругът на Галина получава пет бона. А колко получават хората, които са направили връзката с него? Представи си например, че трябва да уредиш някое твое момче. Отиваш при Галина и казваш, че, нали, дали не може… и така нататък. Тя казва: Може, плащането е според тарифата. Тогава ти отиваш при своя познат и му казваш, че всичко е наред. Но понеже не си идиот, няма да му кажеш, че това струва пет бона. Ще кажеш… колко? Шест? Седем? Десет? Както прецениш. Пет от тях даваш на Галина — за мъжа й, а останалите са за теб. Кой при тази ситуация ще вдигне ръка срещу Галина? Та тя им дава възможност да припечелват, макар че и тя не остава на сухо. А аз какво мога да направя? Не мога да изгоня Галина, пък и, общо взето, няма за какво, защото всички ще рипнат да я защитят, дори може да напуснат заедно с нея в знак на протест.