Николай ядно се позасмя на мислите си, но веднага разбра, че неудържимо желае да види Катя. Майната му на Шоринов, тоя плешив Дусик — той иска да я види! Саприн решително отиде до телефона и набра нейния номер.
— Коленка! — зарадва се Катя. — Защо не се обаждате? Тревожех се как сте, нали бяхте болен, а вие се изгубихте — ни думичка от вас. Бива ли да правите така!
— Мислех, че Михаил Владимирович ви е казал, че всичко е наред. Нали той знае, че съм жив и здрав. А вие наистина ли се тревожехте?
— Наистина. Защо не ми се обадихте?
— Страхувах се да не ви ядосам.
— Защо? Защо трябваше да се ядосам?
— Ами представете си, че в този момент бяхте с Шоринов? Щеше да се наложи да му давам обяснения.
— Така ли? — В гласа й прозвуча явно недоумение. — Съвсем не бях мислила за това. Защото Дусик не идва тук всеки ден, далеч не всеки. И после — бихте могли да му кажете, че търсите него.
— Катя, а може ли да дойда сега? — неочаквано попита Саприн.
— Сега? — слиса се тя. — Но вече е почти нощ!
— Именно затова. Катя, трябва да ви видя. Дори не можете да си представите колко ми е необходимо да ви видя. Може ли?
— Добре, елате.
Николай би заложил главата си, че в този момент тя се усмихва.
Той мигновено взе душ, избръсна се, извади от гардероба чиста риза, внимателно се огледа. Ставаше.
По пътя на няколко пъти спира край станции на метрото, слиза в подлезите с надеждата да открие поне един закъснял цветар, но не му провървя — подлезите бяха пусти. Тогава направи леко отклонение и спря пред един нощен клуб. Точно така — тук имаше колкото искаш цветя. Николай купи огромен букет разноцветни хризантеми — небесносини, розови, виолетови, зелени, жълти, бели. Можеше да вземе и рози: имаше и от по-евтините, дето са на малки букетчета, и съвсем разкошни — с дълги дебели дръжки и безумно скъпи. Но той не обичаше рози. Изглеждаха му претенциозни и натруфени и кой знае защо, будеха у него асоциации с майка му.
Докато се качваше с асансьора, Саприн си помисли, че отдавна, още от ученическите си години, не се бе вълнувал толкова преди среща с жена. Дори постоя няколко секунди пред вратата, преди да натисне копчето на звънеца. И най-сетне позвъни.
Вратата пред него се отвори и първото, което той видя, бяха грейналите очи на Катя. Всъщност и последното, защото през целия следващ час Николай вече нищо не виждаше. Затвори очи и само се наслаждаваше на любовта си към тази млада жена, за която изведнъж страстно бе пожелал да се ожени. Когато дойде на себе си, страшно се учуди, че двамата лежаха, голи, на огромното легло, а по пода наоколо бяха разхвърляни разноцветните хризантеми. Как бе влязъл тук от антрето, кога бе успял да се съблече — това не помнеше.
Катя лежеше на хълбок, обърната с лице към него, и тихо се усмихваше. Едва сега Николай можа да види, че лицето й е съвсем чисто, без грим, макар че по-рано винаги когато бе идвал тук, тя беше грижливо гримирана. Значи от самото начало е знаела за какво ще дойде той и как ще свърши всичко. Знаела е, но му разреши да дойде и отвори вратата с грейнали очи. Такова чувство на пълно, безпределно щастие той никога не бе изпитвал.
— Би ли могла да напуснеш твоя Шоринов? — попита Николай, като галеше нежно рамото й.
— Бих могла, стига да имаше къде да отида — без да се замисли, отговори Катя. — Но къде мога да отида? Този апартамент е купен от Дусик и ако го напусна, не мога да остана тук.
— Смяташ, че ще те изгони ли?
— Аз не мога да остана тук. — Тя натърти на първата дума. — Аз. Разбираш ли? Би било нечестно. И после — ние с татко издържаме мама и пет деца. Вярно, татко се старае с всички сили, изкарва пари отвсякъде, откъдето може, но той не е бизнесмен, не го бива за такава работа. Ремонтира апартаменти, строи вили. Жал ми е за него. А Дусик ми дава пари за семейството. Не е нужно аз да крънкам или да им давам нещо тайно, а той сам всеки месец ми ги наброява — така сме се разбрали от самото начало. Танто за танто.
— Интересно: какви са условията? Неговото танто е апартаментът и парите за семейството ти. А в какво се състои твоето — освен дето спиш с него?
— Именно в това. Само спя с него. Неговото условие е: никакви приказки за развод, за собствени деца пък да не говорим. Нужно му е едно гнездо, хралупа, в която може да се вмъкне, за да се отпусне на тишина и спокойствие, да помълчи, да бъде такъв, какъвто е. Е, и да се поглези в леглото, разбира се, ако му се доще. Ако ли не — не, аз нямам претенции. Мен не е нужно да ме извежда в обществото, да ме води на курорти по Средиземно море или по Атлантика. Може да не ми се обажда по три-четири дни и аз не му се сърдя. За сметка на това може да доведе тук сериозни хора, защото аз съм чудесна готвачка, ще ги обслужа не по-зле, отколкото в ресторант.