— Дусик? — учуди се тя, когато отвори вратата. — Какво се е случило?
— Че какво трябва да се случи? — ядно отвърна той, смъкна рязко шлифера си и влезе в хола с мокрите обуща. — Държа те тук именно за да идвам по всяко време. Добре ще е да не забравяш това.
— Не го забравям — сдържано отвърна тя и го последва в хола.
— Иди да ми свариш кафе, ще говоря по телефона.
Шоринов изчака Катя да отиде в кухнята, после плътно затвори вратата и седна до телефона. Набра номера на калеко си. Беше успял да си върне дълга доста бързо, лихвата беше нищо и никаква и сега той можеше смело да му отправи нова молба — старият нямаше да откаже, а пък връзките му бяха страхотни.
— Имам малък проблем — предпазливо започна Шоринов, като се стараеше да не подплаши роднината си.
— Естествено — добродушно отвърна другият. — Аз ти трябвам само когато имаш малки проблеми. Големите и сложните решаваш сам. Какво е станало този път?
— Една жена, която участва в мое начинание, изведнъж се уплаши от нещо и избяга. Пратих след нея мой човек, а днес научих, че и някой друг я издирва. Вероятно милицията. Трябва да вземем мерки, калеко. Знам, че вие имате връзки.
— А от какво толкова се е уплашила жената?
— Ами просто не беше напълно в течение на нещата. А там ставаше дума за много пари, та тя си е внушила какво ли не. Разбира се, моят човек ще я намери и всичко ще й обясни, ще я успокои. Тя ще разбере, че няма от какво да се страхува, че не сме направили нищо незаконно. Но ако милицията я намери преди нас, тогава… С една дума — трябват ми опитни хора. Разбирате за какво.
— Не разбирам — отговори сухо роднината. — Ако не сте направили нищо незаконно, нека тя се разправя с милицията, какво те притеснява това? Май ти самият си уплашен не по-малко от нея. Нещо премълчаваш, а, племеннико?
— Ама моля ви се, няма такова нещо! Но нали ние искаме да се възползваме от трудовете на големия учен фактически без знанието на неговите наследници. Все пак това е плагиат, нарушаване на авторското право. Не бих искал… — измънка Шоринов.
— Добре, обади ми се след час, ще ти дам връзка — каза калекото и затвори.
Шоринов избърса с длан изпотеното си чело. Май се размина, дядката повярва. В тези неща най-важното е да не подплашиш човека. Той не знае и не бива да знае по какъв вълшебен начин Шоринов успя толкова бързо да си върне дълга от един милион долара заедно с лихвите за една седмица.
Откъм кухнята се разнесе ароматът на прясно сварено кафе. Какво пък, реши Шоринов, сега мога и да се поразтоваря, да покажа на тази кучка къде й е мястото всъщност. Катя влезе с поднос, на който бяха наредени джезве, две чашки върху чинийки, каничка с мляко, захарница, чинийка с бисквити. Шоринов изчака, докато тя внимателно постави всичко на ниската масичка, после невинно попита:
— Колко ти даде Николай?
— Какво? — Тя трепна от изненада, но учудването беше по-силно от страха — наистина не беше го разбрала.
— Питам колко пари ти даде?
— Какви пари?
— Защо, безплатно ли му даде?
— Дусик? Да не си полудял? Какво приказваш?
— Прекарал е нощта при теб. Хайде, какво стоиш като бостанско плашило, наливай кафето!
Катя мълчаливо наля кафето в чашките, ръцете й трепереха и това накара Шоринов да изпита злобно удовлетворение. Нищо, нека да знае. Вярно, приятно е да се чука с млади красиви мъже, но нека сега знае, че нещата стават много неприятни, когато те хванат. Шоринов взе своята чашка, сложи захар, разбърка кафето.
— Повтарям въпроса си: колко ти плати за удоволствието?
— Николко — спокойно отговори тя и седна в отсрещния фотьойл.
— Значи си му бутнала безплатно — констатира Михаил Владимирович. — Но защо? Хайде, ако беше за пари, бих те разбрал. Нали, може парите, които ти давам, да са ти малко, да не ти стигат за някои покупки, а да се чувстваш неудобно да ми поискаш. Това бих го разбрал. Обаче така — защо? Какво ти липсва? Неприятности ли? Някой и друг скандал? Хайде, обясни ми защо го направи.
Катя вдигна очи и мълчаливо ги впери някъде между веждите му. От този поглед Шоринов се почувства неуютно.
— Мълчиш, а?
— Мълча.
— Нямаш какво да кажеш?
— Нямам — потвърди тя, сякаш нищо не се е случило. — Ти си абсолютно прав.
— Значи е прекарал нощта при теб?