— Това да ти е за последен път! — каза той заканително. — И престани да вършиш глупости.
Катя нищо не отговори и скандалът умря от само себе си, практически без да се роди. Допиха кафето си в мълчание. Катя отнесе подноса в кухнята, но после не се върна в хола. Михаил Владимирович погледна часовника — бяха минали четирийсет минути, беше рано да се обажда на роднината си. Какво ли прави там, та не идва? Обиди ли се? Характер ли демонстрира?
Той излезе от хола и надникна в кухнята. Катя си беше вързала престилка върху анцуга и режеше зеленчуци. В голяма тенджера на печката се вареше нещо.
— Какво правиш? — примирително попита Шоринов.
— Варя борш за господаря — отговори тя, без да се извърне.
— Добре де, стига вече! Хем си знаеш, че си виновна. Няма какво да си показваш ноктите.
— Както нареди господарят.
— Пфу, глупачка такава! — без злоба се изплю той и се върна в хола.
Времето се точеше бавно, той пусна телевизора, с невиждащи очи се втренчи в някакъв екшън, а мислите му витаеха някъде далеч от тук. Тревожеше го ситуацията с Тамара. Беше я намерила и довела Олга Решина, беше гарантирала за нея, беше казала, че е мадама без принципи, алчна за пари и доста умна. Е, и къде е сега тази мадама без принципи? Кой друг я търси? Защо? Може да има нещо престъпно в биографията си? При всяко положение не бива да я намерят чужди хора — били те полицаи или други някакви. Защото ако има грехове, Тамара може, за да се откупи, да разкаже за Шоринов и за цялата операция с архива. Когато трябва да спасяваш кожата, ще разкажеш и по-лоши работи.
Най-сетне минутната стрелка направи пълния си кръг по циферблата и Михаил Владимирович отново се обади на роднината си.
Откак получи архива на професор Лебедев, доктор Бороданков заработи по-чевръсто, но естествено — не до степен всичко да стане отведнъж. Един личен архив не е научен отчет, който да сочи целия процес на научното изследване, резултатите от експериментите и крайния резултат. Архивът на Лебедев представляваше работни бележки, чернови, леки щрихи. Още след първото преглеждане на тези книжа Александър Инокентиевич разбра къде е била принципната му грешка и в какво направление е работил самият Лебедев. Но от генералното направление до новия балсам трябваше да се извърви дълъг и очевидно — негладък път. Бороданков с ентусиазъм се захвана за работа, но засега в отделението му лежаха трима души и всичките от ден на ден се чувстваха по-зле. Талантливият програмист Герман Мискарянц умря, певецът Гирко — също, вчера изпратиха в моргата трупа на художничката, която бе подготвяла илюстрациите за детската енциклопедия. Наистина усещаше се известен напредък, във всеки случай влошаването на сегашните пациенти не ставаше толкова рязко. Но въпреки това победата беше далеч…
Олга беше и денем, и нощем в отделението заедно с мъжа си. И най-много от всичко на света се страхуваше да не би Бороданков да научи на каква цена е трябвало да получи архивите. Неговата работа е да се занимава с наука, да кове тяхната обща световна слава и бъдещите им доходи. По никакъв начин не бива да научи, че зад всичко това стоят измама и убийство. И то не защото Александър Инокентиевич е образец на почтеността и нравствеността, не, ни най-малко — той хладнокръвно използва хора като опитни зайци и равнодушно наблюдава как те умират. Но в тяхната смърт той не усеща опасност за себе си: според заключенията на патоанатомите в причините за смъртта на никой от тях няма и намек за престъпление. Невъзможно е нещо да се изрови, камо ли да се докаже. Ако се случи невероятното и тук дойде милицията заедно с прокуратурата, картината изглежда напълно естествена — хората се чувстват зле, а трябва да завършат спешна работа. Вероятно в момента на постъпването си в клиниката те вече отдавна са били болни и тук им оказват помощ изключително, с цел да могат, въпреки че се чувстват зле, да завършат работата си. Да, очевидно всички са били на прага на кончината си, всички са имали слабо сърце или износени кръвоносни съдове — аутопсията го потвърждава, но нали знаете как се отнасят към здравето си творческите работници? Трудят се, трепят се, работят до изнемога, не ходят на лекар. Вече е било невъзможно да им се помогне, във всеки случай — в здравословно отношение. А роднините ще потвърдят фактите. Та нали всички пациенти са дошли в отделението доброволно, на всички е казвано, че тук няма да ги лекуват от болестите, които не им дават да работят нормално, на всички е било предлагано да постъпят в друга клиника за изследвания. Някои са се съгласявали на изследвания и тогава доктор Бороданков лично се е обаждал на приятели, мнозина от които светила в една или друга област на медицината, и е ходатайствал за такива пациенти. Други не са се съгласявали, за тях е било важно по-бързо да завършат онова, над което са работели в момента, и са искали само да получат грижи и поддържаща терапия — витамини, спокойствие, диета, традиционни стимулатори. Да, част от тях за съжаление са починали. Но само част, и то малка част. А повечето благополучно са завършили работата си и са се върнали вкъщи. Кои са те? Уви, не можем да ви кажем. Лекарска тайна, анонимността на пребиваването в отделението е гарантирана. Защо? Боже мой, нима не разбирате? Та това е елементарно. Нима не знаете какво най-много пречи на продуктивната творческа работа? Разбира се, алкохолизирането и наркотизирането. Човекът пие или взема наркотици, а трябва да работи — именно затова идва с молба за помощ. Идва именно тук, защото ще бъде скрит от любопитни очи, ще бъде изведен от запоя, ще му се създадат условия за нормална успешна работа. И никой никога не ще научи, че този човек — кумирът на публиката, любимецът на читателите, известната личност — е създавал своята творба с помощта и съдействието на лекари. За избягване на недоразумения такива пациенти не казват истинското си име дори на него, на доктор Бороданков. Така че извинете ме, уважаеми господа, не мога да ви помогна. А с хората, които в момента се намират в отделението, можете да си поговорите, те ще потвърдят това, което съм ви казал.