И Бороданков, и жена му Олга знаеха, че ще стане точно така — пациентите ще потвърдят, защото външно всичко изглеждаше именно така. И при това положение доктор Бороданков изобщо нямаше от какво да се страхува, освен може би от угризения на съвестта, но в това отношение всичко му беше наред. Докато с криминалните трупове нещата биха имали съвсем друга окраска и друг вид. Той никога не би се съгласил да си има работа с явно престъпление — беше разумно боязлив. Да откраднеш чужди идеи, резултатите от чужд научен труд — това е нещо обичайно, покажете ми поне един човек, строго наказан за такова нещо в нашата страна. А криминалните трупове са нещо съвсем друго. Перспективата да се озове в затвора никак не би зарадвала Александър Инокентиевич. Нещо повече — тя би могла дотолкова да го изкара от релси, че самият той да изгуби способността си нормално да работи и да не е в състояние да създаде балсама. И тогава — сбогом на световната слава и големите пари.
Олга Решина беше друг човек. Тя беше готова да стъпва по трупове в името на световната слава и големите пари. Но изобщо не беше задължително мъжът й да знае за това. Нещо повече — тя старателно имитираше състрадание към умиращите пациенти, с което предизвикваше насмешливо-снизходителните погледи на Бороданков. Всъщност чуждата смърт не я притесняваше. Затова дори не трепна, когато чу от своя бивш любовник Шоринов, че той не е забравил какво му е обещала и сега е време да се включи в работата.
— Твоята Тамара се държи лошо — гълчеше я Михаил Владимирович. — А сега някакви хора я издирват и щом Николай е успял да разбере къде се е дянала, и те ще успеят. Взех мерки тези хора да не могат да изминат същия път като Коля. Но този път се състои от четири звена. Трите просто ги откъснахме, но с четвъртото трябва да се поработи. Необходимо ни е да разберем колко знае този човек, дали Тамара не му е разказала нещо, което не е бивало да му казва. С това ще се заемеш ти.
— Добре. — Тя кимна в знак на съгласие. — Трябва да изясня доколко е информиран този човек, така ли?
— Не, не само това. — Шоринов я погледна многозначително. — Първо да изясниш, а после да решиш трябва ли да се направи още нещо.