— Вие сте човек на Денисов и това говори достатъчно — отвърна Настя и неволно също се засмя — толкова заразителен беше смехът на този Тарадин. — Изключено е да сте мухльо.
— Ето виждате ли колко лесно може да ви заблуди човек. — Тарадин сякаш още повече се развесели. — Лепнахте ми етикета човек на Денисов и вече ви се струва, че непременно трябва да бъда някакъв суперагент. Бяха достатъчни два разговора по телефона — с мен и с Едуард Петрович! — за да си съставите за мен мнение, което не е подкрепено с нищо.
Сега вече и Настя избухна в смях. Тарадин започваше да й харесва.
— Един на нула за вас — призна тя. — Само не забравяйте една дреболия: нали наблюдавам как работите! В това отношение е трудно да ме измами някой. Ето, признайте си, че всяка вечер си съставяте нещо като мрежов график за следващия ден, всичко ви е планирано, предвидени са всички възможни препятствия и са подготвени резервни варианти, та нито една минута да не отиде нахалост. Отгатнах ли?
Той я погледна внимателно и се позасмя:
— Засрамете се, Анастасия. Говорили сте си със Старков, а сега се преструвате, че сама сте се сетили. Не мислех, че човекът, когото Старков оцени толкова високо, е способен на подобни евтини номера.
Зараждащото се топло чувство към Тарадин мигом угасна и Настя се ядоса.
— Много ми е приятно, че Старков е казал добри думи за мен — отсече тя с леден тон, — но искам да ви съобщя, че за последен път разговарях с него преди две години. А отношенията между мен и вас, Владимир Антонович, не са такива, че да си правим евтини номера.
Този път се разделиха едва ли не враждебно, но още на следващия ден Тарадин й се обади, сякаш нищо не се бе случило. Настя реши да не се концентрира върху отношението си към него. Колкото по-бързо той свършеше работата си, толкова по-скоро щеше да си отиде и да я остави на мира. Проверката на двайсет и шестимата от списъка вървеше с добра скорост, оказа се, че Тарадин има някакъв невероятен усет, който му позволяваше почти безпогрешно да намира хората, които му трябваха. Ако например след проверката в ОБИР се окажеше, че въпросните мъже на име Сергей Иванович Васин, подхождащи по възраст и притежаващи задграничен паспорт, са двайсет и петима, именно човекът, пътувал в средата на септември за Австрия, непременно попадаше още в първата петорка проверявани. Имаше и такива, които Тарадин не успяваше да намери от първия опит — хората заминаваха в отпуск, в командировки, влизаха в болница, по едни или други причини живееха у приятели или роднини, а не там, където бяха регистрирани. Но така или иначе Тарадин намери почти всички и Настя се радваше, че той скоро ще я освободи от присъствието си. След като всичките двайсет и шестима души от списъка бъдат точно установени, той, ако не я бе излъгал, щеше да търси сред тях убийците и тя нямаше да му оказва никаква помощ за това.
Но тук Каменская грешеше.
Тарадин й се обади вечерта вкъщи и щом чу неговия нисък, плътен глас, Настя не можа да се сдържи и ядът се изписа на лицето й. Добре де, нека я тормози в службата, обаче да й се обажда вечер вкъщи е вече връх на нахалството!
— Сигурно много ще се изненадате — започна Владимир Антонович без много предисловия, — но аз ги открих.
— Честито — хладно отвърна тя. — Това е радостна новина, разбира се, но можеше да почака до утре.
— Новината не е чак толкова радостна. — Тарадин сякаш не забеляза недоволния й тон. — Лошото е, че не мога да ги намеря.
— Тоест?
— Разбрах кои са. Но са изчезнали.
— И двамата ли? — напрегна се Настя. Хладът и раздразнението й изчезнаха яко дим.
— И двамата. И мъжът, и жената. Дори по-лошо — жената явно се крие, а мъжът я търси. Нещо е станало помежду им, очевидно някакъв конфликт. С една дума — скарали са се. Жената толкова се е старала да изчезне, че дори не е казала на родната си майка, че се е върнала от Австрия. Обадила й се и я излъгала, че остава да поработи там, уж й били предложили изгоден договор. А мъжът — със сини очи, на име Коля — я търсил, търсил, докато накрая изчезнал. Май все пак я е намерил. Та си мисля: дали накрая няма да получим трупа на тази жена?
— А вие сигурен ли сте, че не е останала в Австрия? Може да е казала на майка си истината?
— Може — позасмя се Тарадин. — Работата е там, че по мои сведения двамата с този синеокия са се прибрали от Виена с един и същи самолет. Така че едно от двете: или се е прибрала с него, или не е. Ако не е, той нямаше да я търси у майка й. Прав ли съм?