— Прав сте — въздъхна Настя. — Но това трябва да се провери в Шереметиево. Тя може да се е приготвила, да е пристигнала на летището и дори да се е регистрирала за полета заедно със спътника си, а после, неизвестно защо, да се е отказала да лети. Може да са се скарали и тя да не е пожелала да лети с него, да си е взела билет за следващия полет. Или пък нещо я е уплашило, може местната полиция да е направила нещо, което ги е стреснало, и да са решили да не рискуват и да не се набиват в очи като двойка. Тогава той е очаквал тя да се върне в най-близко време, а когато не се е върнала, е започнал да я търси чрез майка й.
— Възможно е — съгласи се Тарадин, след като помълча малко. — Но ако отношенията им са нормални и нямат никакви конфликти, тя трябваше да се обади първо на него, та той да не се тревожи. Тя обаче не го е направила, питам се защо. Нали разбирате, Анастасия, убийството явно е поръчково, а щом е така, значи тази двойка има господар, пред когото се отчита. Ако не на синеокия си колега, тя е трябвало да се обади поне на господаря и да му съобщи къде е и какво става с нея. И тогава колегата й нямаше да я издирва, като се преструва на изоставен любовник.
— Добре, какво искате от мен?
— Бихте ли проверили в Шереметиево минала ли е през паспортния контрол? Казва се Тамара Михайловна Коченова, на 16 септември.
— Добре, ще попитам. Друго?
— Прекрасно знаете какво друго. Просто не искате да ми помагате, дошъл съм ви до гуша.
— Да, дойдохте ми до гуша — с неочаквано раздразнение каза Настя. — Казвайте особените белези.
Тя бързо записа под диктовката на Тарадин особените белези на Тамара Коченова и Николай Саприн. Още утре щеше да сравни тези белези с белезите на неидентифицираните трупове. Може би синеокият Саприн вече е намерил и убил красивата брюнетка Тамара. А може укрилата се Тамара да е убила намерилия я Саприн. Във всеки случай на пръв поглед излиза, че веднага след извършеното в Австрия убийство двамата са излетели за Москва, а сега и двамата, кой знае защо, не могат да бъдат намерени. Неприятна история.
Настя затвори телефона и се върна в кухнята, където заедно със съпруга си решаваше кръстословица, и то огромна — на цяла вестникарска страница. На Алексей му бе достатъчно само веднъж да погледне лицето й, за да разбере, че е крайно разгневена.
— Какво има, мила? — загрижено я попита той. — Кой те разстрои?
— Няма нищо, Льошик, не ми обръщай внимание — дръпна се Настя. — Какво следва по-нататък?
— По-нататък имаме персонаж, направил кариера в бранша на празните бутилки. Третата буква е „р“, и предпоследната е „р“.
— Баркилфедро — веднага отговори тя.
— Браво! — похвали я мъжът й. — Тогава ни излиза буквата „ф“ за думата хоризонтално. Тя е… тя е… патологична страст към онези, които вече ги няма. Какво е пък това?
— Това е некрофилия. Май съставителят на кръстословицата претендира да има чувство за хумор?
— Сигурно. — Той сви рамене. — А ти защо се ядосваш? Какво лошо има в това?
— Извинявай, слънчице, просто така. Настроението ми се развали, затова мърморя.
— Защо не разкажеш на родния си съпруг?
— Ох, Льошик, няма нищо за разказване. Имаш глупава жена — това е целият разказ. Глупачка с една дума.
— А не може ли по-подробно? Познавам те от двайсет години и все си мечтая да чуя трагичното повествование за това колко си глупава. Слушай, Ася, просто се тръшкаш за глупости.
— Именно. Тръшкам се за глупости и затова настроението ми ужасно се развали. Разбираш ли, позволих си да се поддам на емоциите и много ме е страх, че в резултат на моите празноглави вълнения ще изтърва сериозно престъпление.
Без да бърза, тя разказа на Льоша цялата епопея с Тарадин.
— Хем разбирам, че е прав и говори важни неща, но не мога да надвия себе си. Като не го харесах от самото начало, и всичко тръгна наопаки. Нали разбираш, че имам сто пъти повече възможности от един частен детектив? Можех да обработя този списък за три секунди с всичките му многобройни съименници. Ако работех нормално, щях да науча адресите, телефоните, местоработата на всеки и пикантните подробности от биографиите на тези двайсет и шестима души най-много за два дни. И тогава на този Тарадин щеше да му остане само да ги погледне, да сравни белезите и да наблюдава известно време начина им на живот. А аз се правех на много важна, играех си на целомъдрие и докарах нещата дотам, че мъжът е заминал по следите на жената. Очевидно не с най-романтични намерения. Ако от самото начало бях работила както трябва, Тарадин щеше да намери мъжа, преди онзи да замине. Разбираш ли за какво ти говоря?