— Разбирам, Асенка, че няма да си простиш, ако този тайнствен мъж убие жената. Но не разбирам друго.
— Какво не разбираш?
— Не разбирам откъде се взеха тези твои сложни отношения с частния детектив. Защо толкова не си го харесала? Обиди ли те с нещо?
— Уплаши ме — отговори Настя много сериозно. — Той е представител на мафиотска структура и аз ужасно се страхувам да не се набъркам в някоя мръсотия.
— Защо тогава му помагаше?
— Помолиха ме.
— Кой?
— Един човек, на когото не можех да откажа.
— Господи, откъде се вземат такива хора? — искрено се смая Льоша. — Доколкото те познавам, ти винаги си можела да отказваш буквално на всекиго. Каква ще е тая изключителна личност? Познавам ли го?
— Лично не. Но си виждал сина му. Спомняш ли си, миналата година при мен често идваше едно смешно човече с креслив глас? Ти тогава се възмущаваше, че пускам вкъщи престъпни типове.
— Спомням си. Но той загина, струва ми се?
— Да, загина. И тъй като се чувствам виновна за това, не мога нищо да откажа на баща му.
— А бащата, то се знае, използва това — коментира Алексей. — Мисля, че наистина се тръшкаш за глупости. Не мога да те позная, Ася. За теб винаги работата е била на първо място, а емоциите — на последно. Какво се е променило? Случило ли се е нещо, за което не знам и което те е накарало толкова силно да се промениш? Какво става, Асенка?
— Няма нищо, мили. Сигурно просто остарявам, губя хладнокръвието, трезвата си мисъл и изобщо благоразумието. Знаеш ли, колкото е по-млад човек, колкото по-малко житейски опит има, толкова му е по-лесно да бъде жесток и да не се поддава на съжалението. А с годините идва разбирането за една проста истина: не съществува престъпник, когото да няма за какво да съжалиш. Винаги има нещо, което може да пробуди съчувствието ти. Трябва само да съумееш да го видиш. Престъплението е нещастие за самия престъпник, а не само за жертвата му. Но стига, това си е чиста философия — внезапно се усмихна тя, — сълзи и сополи. По дяволите всички мафиоти, взети заедно, трябва просто да си върша работата, без да хленча, нали така?
— Е, най-сетне — облекчено въздъхна Льоша. — Защото се бях уплашил, че някой ми е сменил жената.
На другия ден първата работа на Настя беше да провери дали сред неидентифицираните трупове има някой с белезите на Тамара Коченова или Николай Саприн. Такива не се намериха и поне едната версия за събитията можеше да бъде отхвърлена. Ако беше намерен трупът на Тамара, можеха да предположат, че Саприн я е намерил, убил я е и се укрива. А така ставаше ясно, че Тамара все пак е напуснала Москва, преди Саприн да я намери. И сега се налагаше да изяснят за къде е заминала. Ако беше още жива, трябваше да я опазят от натрапчивия синеок мъж, а едва после да проучват защо всъщност е побягнала.
По физиономията на Тарадин личеше, че той е крайно изненадан от промяната у Настя. Но не задаваше въпроси и нямаше нищо против бурната й дейност — сякаш така и трябваше да бъде. Заедно посетиха майката на Тамара, Алла Валентиновна, но не научиха нищо ново за дъщеря й — тя не се била обаждала повече. Затова пък Алла Валентиновна им разказа за срещата си с онзи красив младеж на име Николай, който на летище Домодедово се оплаквал, че Тамара го е изоставила.
— Той не ви ли каза за къде ще лети? — за всеки случай попита Настя, макар прекрасно да разбираше, че дори и да й е казал, със сигурност е излъгал. Да не е луд да й каже.
— Не, не ми каза, а и аз не попитах.
— А казахте ли му, че съм идвал у вас и съм търсил Тамара? — намеси се Тарадин.
— Разбира се — усмихна се Алла Валентиновна. — Как можех да премълча? Нека Коля знае, че, първо, има съперник, и, второ, че Тамара е постъпила така лекомислено не само с него. И вие ли работите в частна детективска агенция? — обърна се тя към Настя.
— Не, аз съм сестра на онзи нещастен влюбен, който търси дъщеря ви. Сърцето ми се къса, като го гледам как страда, та реших да помогна в издирването. Кажете ми, Алла Валентиновна, с коя фирма най-често работеше Тамара? Може би те знаят с кого е сключила договор и къде по-точно в Австрия трябва да я търсим?
— Мисля, че агенцията се казва „Лира“ или нещо подобно. Но вие сигурно си губите времето напразно. Защото и Коля ме попита за същото. Ако в агенцията знаеха къде е Тамара, той щеше да я намери, нали?