Трудно беше да не се съгласят с това. Лошото обаче беше, че Коля очевидно беше намерил Тамара. И най-вероятно тъкмо с помощта на „Лира“.
Глава 8.
В агенция „Лира“ отидоха пак заедно, като по пътя обсъждаха Коченова-старша.
— Невероятно лекомислена жена, не намирате ли? — попита Настя. — Някакви хора търсят дъщеря й под някакви явно измислени предлози, а тя вярва на всички и изобщо не се тревожи. Мисля, че дори не се интересува къде е Тамара.
— Сигурно е свикнала с факта, че дъщеря й има свой живот, и не се меси. Обади ли й се, че е жива и здрава — слава богу, това й е достатъчно. Но да, всъщност е прекалено доверчива. Явно нито веднъж не е патила — отговори Владимир Антонович. — Да се чудиш просто как досега не са я измамили или обрали. Защото тя пуска в дома си кого ли не, дори не иска документи. Впрочем неслучайно казват, че от каквото се страхуваш, непременно ти се случва. Тя не се страхува — и ето че нищо лошо не й се случва.
В „Лира“ те не си послужиха с трогателната история за любовта и не се представиха като частни детективи. Настя реши, че е време да действат официално и започна направо от директора. Директорът на агенцията — млад юначага с мускули на културист — им обясни, че с приемане на заявките се занимава диспечерът, а с разпределянето им между преводачите — старши мениджърът Лариса Диденко. Тъй че само тя може да знае дали Коченова е подписвала някакви договори напоследък.
Но Лариса не оправда надеждите им.
— Последния договор, който уредих на Тамара, беше с Министерството на социалната защита. Те изпращаха група деца-инвалиди на екскурзия из Европа, трябваха им преводачи. Искаха от нас двама преводачи от немски и двама — от френски. Това беше през юни.
— И какво, след юни Тамара без работа ли стоеше?
— Не, защо? — позасмя се Диденко. — Тамара е добър специалист, никога не остава без работа, но тя е във връзка и с други агенции.
— А договорът й за работа в Австрия в средата на септември не беше ли сключен чрез вас?
— Не — поклати глава Диденко, — не съм я пращала в Австрия. И изобщо отдавна не съм я виждала.
— С кои други агенции работеше Коченова?
— Не знам. Преводачите не обичат да говорят много за своите договори, а голяма част от клиентите специално ги молят да пазят търговската им тайна и да не разказват при какви преговори и с участието на какви страни са превеждали.
— Значи с нищо не можете да ни помогнете?
— Не, за съжаление — с нищо.
— Е, благодарим ви и за това — въздъхна Настя, прибра бележника си в чантата и стана.
— Защо, какво се е случило? — попита Лариса, когато Настя и Тарадин вече бяха тръгнали към вратата. — За какво ви трябва Тамара?
— Искаме да я наемем — отговори Тарадин. — За Тамара Коченова има добри отзиви, включително по отношение запазването на търговската тайна.
— Че какви търговски тайни може да има в милицията? — учуди се Диденко, която бе взела думите на Тарадин за чиста монета.
— Разследвания на икономически престъпления с участие на чуждестранни фирми например — поясни той с делови тон.
— Ааа, сега разбирам.
Те излязоха от „Лира“ и мълчаливо се запътиха към колата на Тарадин.
— Тя знае нещо — промърмори Настя, докато чакаше Тарадин да й отвори вратата отвътре. — Знае нещо, обаче не го казва.
— Защо решихте така?
— Прекалено късно попита защо търсим Тамара. Тоест това не я е учудило, затова не попита веднага, а едва по-късно се сети, че трябва да се престори на заинтересувана. И друго: прекалено лесно прие нашата лъжа за търговските тайни в милицията. Искаше й се по-скоро да си тръгнем, тъй че щеше да приеме всеки отговор — дори ако бяхте й казали за някакви контакти с извънземни, за което е нужен не просто преводач от немски, а именно Коченова. Тази Лариса определено знае нещо, но явно Тамара я е помолила на никого да не казва.
— Не става — отвърна Тарадин и включи двигателя. — Ако Тамара я е помолила да не казва, тя нямаше да каже и на Саприн. А Саприн очевидно я е намерил. Тук има нещо друго. Но съм напълно съгласен с вас — има нещо. Къде отиваме?
— В Министерството на социалната защита. Ще опитаме да потърсим там.
За издирването на човека, който бе организирал благотворителната екскурзия за децата инвалиди из Европа, им отиде цялото останало време до вечерта. Настя с ужас си мислеше, че този ден не бе придвижила нищо по текущите случаи и утре началникът ще й поиска резултат, който тя няма. Надяваше се единствено Коротков да я прикрие. Ако той бе намерил някакви факти, през нощта щеше да ги обмисли, за да даде някакво заключение на сутринта.