— Пет дни — въздъхна тя. — Всичко хубаво свършва бързо.
Те хапнаха, пиха чай с шоколадово-вафлена торта. Като наблюдаваше крадешком Оборин, Олга преценяваше доколко труден може да се окаже той. Лекотата, с която я доведе в дома си, можеше да е следствие от лекомислие и в този случай щеше да й бъде лесно да го омотае. Но ако това бе проява на увереност в себе си и осъзнаване на собствената си сила и неуязвимост, борбата можеше да се окаже трудна и продължителна. Можеше и да не стане от първия път. Без очила тя наистина не виждаше лицето му и не можеше да наблюдава мимиките, по които можеше да прецени как гледа той на създалата се ситуация и какво мисли за нея. Да можеше по-скоро да сложи очила, за да започне да се ориентира…
— Извинете, Юра, ставам досадна, но ми е много тежко без очила. Ако обичате, придружете ме до метрото — помоли го тя.
— Разбира се — сепна се той. — Да вървим.
Помогна й да си облече якето и като я държеше здраво под ръка, я изведе от апартамента. По улицата се движеха бавно. Олга наистина почти нищо не виждаше и се чувстваше крайно несигурна, постоянно се спъваше по неравния асфалт и все по-силно стискаше ръката на Оборин. Най-сетне слязоха в подлеза и Юрий я заведе до щанда за очила и рамки.
— Госпожице — обърна се той към продавачката, — имате ли очила със стъкла минус седем?
— Минус седем? Само тези. — Тя свали от стойката и му подаде наглед нещо абсолютно нелепо.
— Но това е мъжка рамка. Нямате ли дамски?
— Нали ви казах, младежо, с минус седем имаме само тези.
— Не, ужасни са — решително каза Оборин и върна очилата. — Една жена не бива да ги слага дори под смъртна заплаха. А с по-малко диоптри? Оля, може ли и с по-малко?
— Разбира се — припряно се съгласи тя, — каквито и да са, само да виждам нещо.
— Тогава покажете ни какви прилични дамски очила имате — поиска Юрий.
Продавачката — неизвестно защо — изведнъж стана по-любезна и се захвана да преглежда окачените на хоризонтално опънатите въженца рамки.
— Ето една хубава рамка, стъклата са минус пет. И тази е модерна, минус четири. Премерете я, ще ви дам огледалце.
Олга сложи очилата минус четири. Веднага я заболяха очите и главата — стъклата не бяха центрирани по нейна мярка.
— Не, тези изобщо не стават. Дайте ми нещо друго.
— Пробвайте тези.
— Колко диоптъра са? — попита Олга и взе подадените й очила с много симпатична рамка.
— Минус три и половина.
Тези очила се оказаха по-добри, разстоянието между центровете им беше подходящо и макар да не даваха пълна корекция, поне от тях не я боляха очите.
— Стават — кимна Олга. — Колко струват?
Продавачката каза цената и Олга бръкна в чантичката си за портмонето.
— Ау, ами тефтерчето ми! — уплашено изохка тя. — Юра, забравила съм тефтерчето си на масата у вас. Колко съм разпиляна! Какво да правя сега? Без него съм като без ръце.
— Няма страшно — с усмивка отвърна Оборин, — ще се върнем. Нали и без това всичките ви планове се провалиха.
Засега планът вървеше според замисъла й. Трябваше да остави в дома му тефтерчето си, та той отново да я покани. И той я покани.
По обратния път към блока на Оборин вече крачеха по-бодро — дори със слабите очила Олга виждаше значително по-добре, отколкото без никакви.
— Причиних ви толкова грижи — виновно нареждаше тя из целия път. — Но много ми помогнахте. Просто не знам какво щях да правя без вашата помощ. Позволете ми поне да купя нещо за чая.
Това беше рискована, но необходима стъпка. По реакцията на тези думи трябваше да разбере иска ли Юрий тя да остане на гости у него или смята само да й даде тефтерчето и да я отпрати още от прага.
— Е, че какъв домакин ще бъда, ако позволя на гостенката си да купува продукти — разсмя се Оборин и спря пред един павилион, на чиято витрина примамливо лъщяха обвивки на шоколади, кексове и пакети с бисквити.
Олга незабелязано си отдъхна. Май всичко вървеше както трябва.
Оборин не забеляза колко бързо отлетя времето. Новата му позната се оказа неочаквано приятна събеседничка. Освен това сега, когато тя престана болезнено да примижава и от лицето й изчезна изразът на безпомощност и неувереност, той разбра, че тя е невероятно привлекателна. Юрий с изненада си спомняше своя неотдавнашен порив да покани на гости онази младичка аспирантка. Как бе могъл да се заинтересува от някаква си млада глупачка? Виж, Олга беше съвсем друго нещо. Женствена, зряла, умна.