Той мобилизира цялото си обаяние, постара се Олга да го хареса, като постоянно се страхуваше, че тя всеки момент ще погледне часовника си и ще си тръгне, но с радост забелязваше, че очевидно и на нея й е приятно в неговата компания. Във всеки случай не гледаше часовника си. Вече четвърти път подгряваха чайника, а разговорът не се изчерпваше. Внезапно Олга се изправи.
— Мисля, че трябва да си тръгвам.
— Защо? — огорчи се Юрий.
— Защото по начина, по който изглежда в момента, ситуацията е неприлична. Трябва или да се развие, или да се прекрати.
Оборин прекрасно разбираше какво има предвид тя, но въпреки това глупаво повтори:
— Защо? Какво неприлично има в това хората да се опознават, като разговарят кротко на чаша чай?
Олга помълча, отиде до вратата и се облегна на нея.
— Защото вие, Юра, сте твърде много мъж, за да мога просто кротко да разговарям с вас. Затруднявам се, затова ще е по-добре да си тръгна.
Той почувства как сърцето му подскочи и заблъска някъде в гърлото, стана и бавно отиде при нея. Искаше му се да докосне Олга, да я прегърне, но на ръцете му сякаш бяха окачени тежки гири.
— Не си тръгвайте, Оля. Не искам да си тръгвате — тихо каза Юрий.
Настя не можеше да се занимава с проблемите на Тарадин два дни поред — имаше доста текуща работа. Добре че Коротков беше натрупал много полезна информация и щедро я сподели с нея, така че на сутрешното заседание Настя не се изложи, но не можеше да разчита два пъти да извади същия късмет, пък и й беше неудобно от Коротков. Така че с новосибирската конференция на медиците и с младите гимнастици Владимир Антонович се занимаваше сам.
Първо той се свърза с Министерството на здравеопазването, после дълго звъня в Новосибирск, уговаря, обяснява, дори леко послъга, но в края на краищата научи, че на тази конференция Тамара Коченова е била изпратена от агенция „Медикор“, в която я познавали добре и отдавна и с която тя работела вече няколко години.
С детските спортни школи нещата станаха по-трудно — във Федерацията по гимнастика просто не пожелаха да разговарят с Тарадин, наложи се да научава от бюро „Справки“ адресите на школите и да ги обикаля една по една. Това му отне много време и в резултат се разбра, че договорът с Тамара е бил сключен чрез фирма „Лозана“, която се била специализирала в преводи само от три езика — немски, френски и италиански. Първоначално фирмата била създадена специално за обслужване на различни пътувания до Швейцария, където се говорят тези три езика — оттам и наименованието й.
Той често се обаждаше на Каменская и я държеше в течение на издирванията си. В „Медикор“ не знаеха нищо за септемврийската командировка на Тамара в Австрия — напоследък изобщо не й били възлагали никакви поръчки. Характеризираха я като много квалифициран преводач, който добре владее медицинската терминология. Освен това не било без значение, че знаела латински, който широко се използва в медицинската наука. Именно затова постоянно я канели да превежда на различни международни семинари, конференции и симпозиуми.
— Утре сутринта ще отида в „Лозана“ — съобщи на Настя Тарадин. — Ако и там не открия нищо, ще трябва да подхвана медицинската общественост. Може би в тези среди тя има познати, с които е контактувала след завръщането си от Австрия.
— Обадете ми се веднага щом научите нещо — помоли го Настя.
Тарадин й обеща. Ала не се обади нито в деня на предполагаемото му посещение във фирма „Лозана“, нито на другия ден. Отначало Настя се ядосваше, но после работата я завъртя и тя забрави за него.
Прибираше се късно, вече беше съвсем тъмно и Алексей бе излязъл на спирката да я посрещне. Двамата крачеха бавно по тъмните, неуютни улички и тихо си говореха за новините от деня.
— Ще трябва да те оставя сама в събота и неделя — каза Льоша. — Следващия вторник защитава момчето от Красноярск, трябва да му помогна да се подготви за съвета. Да прегледаме отзивите на опонентите и на водещата организация, да отработим отговорите, та да не би от страх да наприказва глупости. Какво мислиш, ще се справиш ли сама? Ще можеш ли да се изхраниш?
Институтът, в който работеше Алексей, се намираше в Жуковски, край Москва, и хотелът, в който настаняваха командированите, беше също там, в зданието на института. Настя оцени такта на мъжа си, който бе решил да не й разваля почивните дни с присъствието на чужд човек в жилището им и си бе уговорил срещите с аспиранта в Жуковски, където живееха родителите му.