— Разбрах, Арсен. Ами Тарадин? Какво да правим с него?
— Същото — ще го наблюдавате. Много ми се иска да науча за какво си говорят с Каменская. Това би прояснило ситуацията. Докато не посегне към случая с арменката, тя не е опасна. Но и не бива да посяга. Убийството е най-обикновено, арменката с нищо не е интересна, случаят се разследва в района и там ще си остане, няма да попадне на „Петровка“. „Петровка“ не се занимава с такива дреболии. Ще направиш следното, Витенка: ще посетиш нашите момичета от „Лира“ — Танечка и Ларочка. Питай ги ходила ли е при тях Каменская. Ако не е — значи тревогата е лъжлива. Ще идеш още утре сутринта, купи им цветенца, по кутия бонбони. Няма какво да те уча, ти си знаеш как трябва.
— Разбира се, Арсен, ще направя всичко.
Вярно, не беше хубаво, дето се наложи да убием тази арменка Карина, мислеше си Арсен, докато не можеше да заспи в леглото до своята кротко похъркваща съпруга. Но нямаше как, не можахме да се разберем с нея. Току-що беше погребала мъжа си и изобщо не беше на себе си, не разбираше какво искат от нея и защо и за какво не трябва да си отваря устата. Тя прекрасно си спомняше за къде и за какво е заминала Тамара Коченова. Тоест спомняше си, че Тамара отказала предложението, но после на Карина се обадили от „Интернефт“ и й благодарили за красивата млада преводачка. Карина Мискарянц беше най-прякото звено, чрез което хората, издирващи Тамара, можеха да стигнат до „Интернефт“. И въпросът с Карина трябваше да се реши на всяка цена.
Бяха разказали на Арсен как тя седяла на дивана, цялата в черно, с вкаменено лице и мъртви, празни очи. Човекът, изпратен от Арсен, дълго се мъчил да се разбере с нея.
— Можете ли да ми обещаете — повтарял той, — че никога пред никого няма да споменете това, което казахте сега на мен?
— Моля? — питала Карина. — За какво говорите?
— За Тамара говоря, за Тамара Коченова.
— Какво да не казвам?
— Да не казвате на никого, че е подписала договор с „Интернефт“.
— Защо да не казвам? — отново тъпо питала тя, загледана някъде през прозореца.
— Защото аз ви моля. Нещо повече — ще ви платя добре за това. Разбирате ли ме, Карина?
— Моля? — сепвала се тя. — Не ми трябват пари. Трябва ми Герман. Вървете си, ако обичате.
— Във вашата фирма, в „Лозана“, някой друг знае ли, че сте търсили Тамара, за да я свържете с „Интернефт“?
— Моля? Какво? Не, не знам. Не си спомням. Идете си, моля ви.
И така — цели два часа. Когато станало ясно, че нищо няма да излезе от тези преговори, решението дошло от само себе си. Човекът, изпълнил това решение, не се тревожел особено за следите — предишната вечер били деветините за починалия съпруг на Карина и в жилището били влизали най-малко петдесет души: многобройни роднини, приятели и колеги на покойния, съседи от блока, приятелки на самата Карина. Иди, че разбери кои следи са от гостите и кои — от престъпника.
Утре Виктор щеше да си поприказва с момичетата от „Лира“ — да разбере дали някой е търсил Тамара. Момичетата се оказаха добро попадение — и двете имали в миналото конфликти с милицията. Разбра се, че Танечка имала зъб на милиционерите заради неколкократните й задържания от времето, когато се издържала с проституция, а Лариса я били разкарвали по участъци поради подозрение в съучастие, когато прибрали гаджето й за поредица въоръжени грабежи. Ето защо легендата на Виктор, че Федералната служба за контраразузнаване провежда много важна операция, а служителите на милицията се опитват да им попречат, незабавно е убедила момичетата от все сърце да съдействат на славните чекисти. Естествено — не безплатно. Вярно, той би могъл още първия път да се уговори с тях да му съобщят веднага, ако някой се заинтересува от Тамара Коченова, но за целта би трябвало да им остави телефонен номер. А това не биваше да се прави — знае ли човек какво може да хрумне на мадамите!
И тъй, за какво бе помолил клиентът? Да се затворят пътеките за издирване на Тамара Коченова. Подир Тамара тръгнал някой си Саприн, затова било желателно да се прикрият и неговите придвижвания. Танечка нямаше да каже, че тъмнокос синеок красавец е търсил Коченова, а Лариса — че за Тамара е питала Карина Мискарянц. Оставаше едно слабо звено — майката на Тамара, която очевидно вече е разказала на Тарадин за синеокия поклонник на дъщеря й. Но засега това не беше страшно. Поклонникът си е поклонник, в това няма нищо престъпно, още повече че то не дава нова посока на издирването — и тя не знае къде е Тамара.