Но все пак е любопитно — нима Тарадин е същата фигура, от която се страхуваше клиентът? Ако е така, излиза, че този клиент е в пряк конфликт със самия Денисов. Камикадзе! Интересно — какво ги е скарало? За да воюваш с Денисов, трябва да си безумно храбър. А какво представлява този Шоринов? Президент на акционерно дружество, собственик на малък завод. Дребна риба. Как е посмял да се пречка на могъщия Едуард? Трябваше да си изясни кой стои зад гърба му, чий човек е. Арсен винаги искаше да знае точно за кого работи.
Колко се зарадва той, когато научи, че в орбитата на неговата дейност отново се е завъртяла Каменская! Упорито момиче, но на страха е подвластна не по-малко от всяка друга жена. Тогава, преди две години, Арсен успя да я уплаши и да я накара да направи онова, което той искаше. Вярно, операцията се провали тотално, клиентът се застреля, щом разбра, че арестуването му е неминуемо. Но Арсен нямаше вина за това — самият клиент развали всичко, като включи в работата неквалифицирани хора. Ако тогава всичко бе минало добре, Арсен сега щеше да има в ръцете си мощно оръжие, с което би могъл успешно да шантажира Каменская и да я накара да работи за него. Но по нещастно стечение на обстоятелствата нищо не излезе. Арсен загуби перспективен млад човек, когото се бе надявал да използва още дълги години, а сметките му с хлапачката останаха, както се казва, нула на нула.
Сега обаче той няма да изтърве своето. Веднага се обади на Каменская — не можа да устои на удоволствието отново да я стресне. И тя се стресна. И още как се стресна! Гласът й беше по-красноречив от всякакви думи. Ако Тарадин е човек на Денисов, а Каменская му помага за нещо, тогава Арсен ще си направи веселбата. Тогава непременно ще намери въдичката, с която да пипне хлапачката. Връзки с мафиотски структури — това не е шега работа. Новият министър на вътрешните работи е запретнал ръкави и е подхванал битка с корупцията и за очистване на милиционерските редици от предатели и подкупни типове. И ако пипне Каменская с тая въдичка, това нежно гълъбче няма къде да се дява. Ще работи за Арсен като едното нищо. Хем и ще му бъде благодарна.
Крехкото разсъмване още не успяваше да проникне през плътните завеси, които Оборин пускаше нощем. Часовникът вече показваше седем, а в стаята бе още полутъмно. Той отвори очи и усети, че Олга не спи.
— Отдавна ли си будна? — попита я шепнешком.
— Изобщо не съм мигвала — отговори тя, извърна се към него и го прегърна.
Юрий я притисна силно до себе си, вдиша аромата на тялото й. Искаше му се да лежи ето така до нея и никога вече да не стане.
След половин час Олга решително отметна одеялото.
— Стига, мили, край. Време е. До десет трябва да си бъда вкъщи. — Тя опипа с нозе около дивана, после застана на колене пред него.
— Какво правиш?
— Чехълът е отишъл под дивана — обясни Олга, навела глава. — Ето го, сега ще го извадя. Юра, там се търкаля някакво листче. — Тя стана от пода, обу чехлите и подаде на Оборин листчето с телефонния номер. — Какъвто си разпилян, кой знае колко си търсил този номер! — Усмихна му се мило.
Оборин взе листчето, погледна го. Позна почерка на Тамара — явно тя си бе записала номера, докато бе живяла тук.
— Какво е това? Трябваше ли ти? — попита Олга, докато се загръщаше с халата на Юрий, който й беше доста голям.
— Не, нищо важно — отвърна Юрий. Смачка листчето и пъргаво скочи от леглото.
Закусваха в напрегнато мълчание, дори му се стори, че Олга е разстроена от нещо.
— Какво ти е, Оля? — разтревожено попита той. — Съжаляваш ли, че остана?
— Не — кратко отвърна тя, но не вдигна очи.
— Може би се срамуваш, че остана при мен още първия ден от запознанството ни?
— Не, Юра. Не съжалявам и не се срамувам. Всичко между нас беше прекрасно. Но именно беше.
— Тоест?
— Беше. И вече няма да бъде.
— Но защо, Оля? Защо? Какво се е случило?
Тя остави чашата и се извърна на табуретката, така че той да не вижда лицето й. После припряно прокара пръсти по бузата си, сякаш избърса сълзи.
— Ще бъде трудно, Юра. За да остана при теб, бях принудена да излъжа съпруга си. Но всяка лъжа върши работа само първия път. На втория вече никой не ти вярва. Мъжът ми ме контролира, и то много строго.
— Защо? — Този път Оборин се усмихна. — Сигурно си му давала повод?