Тя се обърна и го погледна в очите.
— Давала съм му — отговори спокойно. — Може би смяташ, че е трябвало да мисля за това предварително? Да се старая да не давам и най-незначителен повод с надеждата, че един ден в живота ми ще се появи онзи единствен мъж и тогава безупречната ми репутация ще ми помогне спокойно да изневерявам на съпруга си? Никоя жена не е способна на такава предвидливост.
— И какво? Няма ли да се видим повече?
— Засега съм в отпуск, ще можем да се срещаме през деня, ако искаш. А после ще трябва да престанем. Мъжът ми ме откарва на работа с колата и после ме взема. Крачка наляво или крачка надясно се смята за бягство — като в концентрационните лагери. В нашето семейство се спазва строг ред. Както разбираш, не мога да отсъствам от работа. Затова ти предлагам да не се срещаме повече. Остават ми само четири дни — има ли смисъл? Защо трябва да се измъчваме?
Оборин стана, отиде до нея и падна на колене. Взе ръцете й в своите, нежно целуна пръстите й и ги притисна до бузите си.
— Оленка, защо трябва предварително да мислим за тъжните неща? Имаме пред себе си още четири дни, цели четири дни! Хайде да ги прекараме заедно, а после — каквото господ даде. Не бива да си отнемаме късчето щастие, което случайността ни подари. Ако се откажем от него доброволно, съдбата ще ни се разсърди и до края на живота си вече няма да получим никакви подаръци. Не бива да сме толкова неблагодарни. А? Съгласи ли се?
Олга се усмихна едва-едва, после наведе глава и го целуна по слепоочието.
— Ако решиш да станеш адвокат, чака те блестящо бъдеще. Способен си да придумаш всекиго.
Тя наистина се бе разстроила. Сританият под дивана чехъл беше само повод да извади листчето с телефона, за което я бе предупредил Саприн. Олга много разчиташе с помощта на това листче да подхване разговор за Тамара. Но номерът не стана, Оборин не се хвана на въдицата и тя искрено се огорчи. Въпреки това по време на закуската пристъпи към изпълнението на следващата част от плана. На първия етап се налагаше да убеди Юрий, че след четири дни вече няма да могат да се срещат, а той, от своя страна, трябваше много силно да пожелае връзката да продължи. За изпълнението на тази задача Олга Решина имаше цял арсенал добре отработени и многократно използвани похвати — нали именно по този начин бе пипнала съпруга си Бороданков.
А пък на втория етап на Оборин трябваше да му хрумне една гениална идея. И тя вече знаеше каква трябва да бъде тази идея.
Ала едно от нещата, които му каза, беше истина: действително се наложи да излъже мъжа си, че отива при приятелка на вилата й и ако стане късно, няма да се прибере вечерта. Александър Инокентиевич реагира на това абсолютно спокойно — той беше сигурен, че щом Олга го бе чакала толкова години, сега няма да рискува за нищо и никакво семейното си благополучие. Инак за какво са били всичките тези жертви? И после, тепърва им предстои такъв живот, че би било непростима глупост сега да постави брака им на ръба на развода. Не, доктор Бороданков беше достатъчно трезвомислещ човек, за да изпадне в греха на ревността. Единственият мъж от обкръжението на Олга, който будеше опасения у него, беше Шоринов. Първо, той финансира проекта и когато препаратът бъде готов, ще започне да получава невероятни печалби и по богатство няма да отстъпва на самия Бороданков. И второ, някога е бил любовник на Олга, но това го казва тя. Ами ако не са прекъснали отношенията си и досега? Дали не готвят заедно някаква комбинация, та после да измамят Бороданков и той да не получи нищо?
Александър Инокентиевич никога не говореше за това на жена си в прав текст, но Олга Решина знаеше, че си го мисли. Добре бе опознала съпруга си и можеше да предсказва мислите му за седмица напред. Освен това виждаше сянката на недоволство, която всеки път помрачаваше лицето на Бороданков, когато тя разговаряше с Шоринов по телефона, а най-вече — когато отиваше да се види с него.
Но при всяко положение Олга в никакъв случай не биваше да буди ревност у мъжа си. Знаеш ли го кога може да хвърли къч… Тогава тя ще остане без нищо. Шоринов има младичка любовница и ако се реши на развод, определено няма да го направи заради Олга. Бороданков ще си спечели световна слава и ще замине да живее в чужбина. Шоринов ще гребе пари от ексклузивното производство на балсама. А тя?
Не, опасно е да рискува. Ето защо мъжът й не бива да знае за никакъв Оборин. А когато научи, нещата вече ще са съвсем други.
Настя Каменская не можа да мигне цяла нощ. Отново и отново в съзнанието й се връщаше приятният баритон, който тя не би искала никога вече да чуе. Отново и отново си припомняше есента на деветдесет и трета година, преди две години, когато за пръв път чу този глас. Тогава той я подчини, накара я да излезе в болнични, да седи вкъщи, без да мръдне наникъде, и временно да се самоотстрани от работата по разкриването на убийството на никому ненужната алкохоличка Вика Ерьомина. Тя направи всичко, което той й нареди, но успя да се стегне, да се съсредоточи и като си осигури помощта на своя началник — полковник Гордеев, внесе смут в редовете на противниците, скара ги и разруши, без да излиза от апартамента си, всичките им хитри планове. Тогава те загубиха двама души. Един загина, друг остана инвалид и се пенсионира по болест. Но това беше тогава… А какво иска той от нея сега?