— Тъй — продума тихо.
Настя чакаше продължението, но Гордеев пак се умълча. Седеше неподвижно, като каменно изваяние, скръстил ръце — точно като един известен политик на рекламния плакат „Ако ти е скъп домът ти“. При това гледаше не Настя, а стената над главата й. После прехвърли погледа си към ръчния си часовник.
— Много накратко — историята. После подробно — твоите изводи.
Настя се постара колкото можеше по-накратко да представи ситуацията с молбата на Денисов и работата на Тарадин. Знаеше какво е отношението на началника към познанството й с Едуард Петрович и добре си спомняше как миналата година, когато загина синът на Денисов, я беше предупредил, че ще връща този дълг до края на живота си. Сега, докато разказваше, той не я прекъсваше и тя му беше благодарна, задето не избъбряше от време на време правилни, но абсолютно ненужни фрази от рода на: „Нали те предупредих“ или „Така си и знаех“.
— Изводите, до които стигнах, са три — завърши Настя. — Или изчезването на Тамара Коченова е свързано с убийството, което разследва Тарадин, и кантората е получила поръчка да му попречи и е убила Карина Мискарянц, която е знаела къде е Тамара. Или убийството на Карина няма никакво отношение към Тамара Коченова, а е случайно съвпадение, че Тарадин, търсейки следи от Коченова, се е озовал именно на мястото, където е станало убийство и е имало поръчка да се попречи на разкриването му. Или всичко това е работа на самия Денисов, който иска под една или друга форма да си прибере дълга от мен. Свърших.
— Е, слава богу! — облекчено въздъхна Гордеев. — Защото се страхувах, че няма да стигнеш до третия извод.
— Как можех да не стигна? — учуди се Настя. — Та това е очевидно.
— Ами нали знаем, че не си обективна към твоя приятел Денисов. Тъй че това можеше и да не ти хрумне. Чуй ме сега, момиче. Запазваш спокойствие и не изпадаш в истерични действия. Засега няма да се срещаш с Тарадин, сведи контактите си с него до минимум. Разбира се, не бива да се караш с него, не бива и да го обиждаш, просто измисли благовиден претекст и избягвай да се срещате. Преди всичко трябва да си изясним кой от изводите ти е правилният. Ето защо ние ще поемем убийството на Карина Мискарянц. Аз ще го уредя. Трябва да имаш формално основание да работиш по него. А сега ми кажи — чак до смъртта си ли ще продължаваш да защитаваш тоя твой Едуард? Или вече узря достатъчно, за да му обясниш, че не е прав?
— Не ме притискайте — тихо каза Настя. — Знам, че не съм права. Знам, че миналата година не биваше да подхващам онази епопея с хората на Денисов. Всичко знам. Признавам, че допуснах грешка, но ситуацията вече е такава, каквато е, не мога да я променя. Ако знаете как да оправим нещата, кажете ми. Аз ще направя всичко. Само не ми говорете тежки думи.
— Добре, няма — неочаквано се усмихна Житената питка. — Вярно, исках — защо да крия, — вече си бях подбрал и по-страховити думи, но щом ме молиш — няма. Ясно ли ти е в какво направление трябва да се работи по убийството на Мискарянц?
— Приблизително. Подозирам, че цялата работа е в тази Коченова, затова трябва по-сериозно да се занимаем с нейните връзки.
— Занимай се. И след два дни ще сложиш на бюрото ми плана на разработката. Ще пробваме чрез тайнствената кантора да притиснем до стената приятелчето ти Денисов.
— А ако той няма нищо общо? Нали това е само единият от трите варианта? — плахо възрази Настя.
— Абе ти самата не го вярваш! — внезапно избухна Гордеев. — Сигурна си, че е негова работа.
— Но все пак… Представете си, че не е?
— Все пак, та все пак! — ядно промърмори полковникът. — Стига с това все пак. След два дни искам плана на бюрото си. А дали ще реализираме разработката или не — това ще решим по-късно. Нека проверим твоите варианти.
Младежът с възкривия нос, Виктор, след солиден размисъл реши да нанесе корекции в изпълнението на вчерашната задача, поставена му от Арсен. Вярно, момичетата от „Лира“ му бяха направили добро впечатление, но знае ли човек — може да са се престрували. Ами ако в „Лира“ е идвал Тарадин и те са му казали, че един младеж им е платил, за да мълчат? Ами ако Тарадин им е харесал повече или пък легендата му се е оказала по-симпатична? Тогава не бива да ходи в „Лира“ — може някой да го причаква там. Цветенцата и бонбонките са хубаво нещо, но телефонът е някак по-безопасен. Ето защо Виктор реши да не рискува напразно и да се ограничи с един телефонен разговор.