Онова, което чу от момичетата, не го зарадва. Да, Тарадин и Каменская посетили „Лира“. Не, разбира се, нито диспечерката Таня, нито старши мениджърът Лариса са им казали нещо. Нали му обещали…
Значи Тарадин издирва следите на Коченова. Навреме се сепна Арсен, пресече всички канали. Момичетата ще мълчат, Карина естествено — също. Можем да спим спокойно.
Но само Арсен може да спи спокойно, не и Виктор. Никак не му хареса вчерашното изказване на Арсен за Каменская. Свястно момиче била, да можел да я завербува — кантората щяла да пее в ръцете й. Браво бе! Как така е нейните ръце? Ами той, Виктор? На боклука ли ще го изхвърлят?
Виктор Тришкан смяташе себе си за дясната ръка на Арсен. Той беше един от хората, подготвяни за работа в кантората от малки. Когато отиваше в казармата, го накараха да обещае, че ще служи добросъвестно, а след като се върне, ще отиде на работа в милицията. Срещу това му обещаха в течение на двете години войниклък да подкрепят материално приятелката на Виктор, която минаваше за негова годеница, тъй като вече беше бременна. Когато се върна от казармата, той не се събра с приятелката си, майката на детето му — през двете години бе охладнял към нея, но организацията, която изпълняваше обещанията си, му бе направила впечатление и затова два дни след пристигането си в Москва отиде при своя вербовчик. И от този момент целият по-нататъшен живот на Виктор Тришкан бе неразривно свързан с кантората, която бе създадена и съществуваше с една-единствена цел: да помага на заинтересовани субекти да уреждат отношенията си с правосъдната система. Или още по-просто казано — според конкретните заявки да прави така, че едно или друго престъпление да не бъде разкрито и виновните да не бъдат намерени. Организацията нямаше нищо общо с политиката, тя просто печелеше пари.
Конспирацията в кантората беше организирана на най-високо ниво и Виктор беше един от тримата, на които бе доверен телефонният номер на Арсен. Никой освен тези трима души не можеше да се свърже пряко с Арсен. Но Виктор не смяташе останалите двама за конкуренти. Единият от тях беше инвалид, който се придвижваше с инвалидна количка. Той изобщо не знаеше за кого работи, но беше сигурен, че работи за контраразузнаването. Неговата работа беше да фиксира часа на постъпилите обаждания до апарата му и чрез определителя — номера, откъдето звъняха, без да вдига слушалката. В определени часове му се обаждаше Арсен и изслушваше доклада му. По времето, когато бяха постъпили обажданията, и от номерата на телефоните той абсолютно безпогрешно определяше кой и за какво го е търсил. За целта беше разработен специален строг график.
Вторият човек, който имаше право на непосредствена връзка с Арсен, беше вече на възраст и честичко боледуваше. Едва ли Арсен би оставил кантората на него. Значи излизаше, че най-вероятният кандидат за наследник е Виктор Тришкан. А сега, не щеш ли, отнякъде се пръкна някаква Каменская. Хайде де, как ли пък не!
Трябваше да изпълни втората задача, поставена от шефа: да събере колкото може повече сведения за клиента — Михаил Владимирович Шоринов. Виктор задейства всичките си връзки и сега търпеливо чакаше информацията да започне да постъпва. А от главата му не излизаше Каменская. Трябваше на всяка цена да я извади от играта. И начините за това бяха само два: или да попречи на Арсен да я хване на въдицата си, или да я компрометира пред него като човек, неспособен да възглави работата на кантората. Тепърва щеше да мисли кой от тези два пътя да избере.
Към седем часа вечерта започнаха да постъпват обаждания с информация за Шоринов. Женен, с две деца. Има млада любовница, адрес, телефон. Миналата година се е оперирал заради камъни в жлъчния мехур. Адресът на болницата, името на хирурга, извършил операцията, имената на съседите от болничната стая. Виктор получи много сведения, но едно обаждане го накара да подскочи във фотьойла. Това изобщо не беше очаквал. Беше удар под кръста. Сутринта Арсенов беше задал напълно законен въпрос: Какъв трябва да е този Шоринов, щом се е изхитрил да застане на пътя на самия Денисов и не се страхува да воюва с него? Такъв бил значи… По дяволите, това много усложняваше ситуацията!
Почти половин ден Настя се мота в Министерството на здравеопазването, събирайки сведения за всички международни научни форуми, където е бил нужен преводач, и разпитвайки откъде са били наемани тези преводачи. Един от най-често споменаваните участници в тези форуми беше Медицинският институт и Настя реши да се заеме първо с него. Тогава за пръв път изплува името на Олга Решина, но то фигурираше в дълъг списък на други служители от Медицинския институт и с нищо не биеше на очи.