Тя разбираше всичко, свързано с Едуард Петрович Денисов. И същевременно нищо не бе забравила. А ето че сега трябваше да реши кое все пак е по-важно: онова, което разбира, или онова, което не забравя. Но, изглежда, нямаше възможност да избира. И трябваше да си наложи да се примири с това.
Настя не отговори на началника си, защото се страхуваше, че гласът й ще я издаде. Само мълчаливо кимна, така и без да се извърне с лице към него, и побърза да излезе от кабинета.
Глава 10.
На Юрий Оборин му предстоеше да свърши много неща — защото смяташе да мине в нелегалност поне за две седмици, а ако извади късмет — и за месец. В аспирантските среди такива бягства бяха доста разпространени. Когато младият учен набереше достатъчно количество материали и трябваше да започне сериозно да ги систематизира, анализира и описва, като напук се случваха разни непредвидени неща, които му пречеха да се съсредоточи и задълбочи в работата. Това беше като зла орис, надвиснала над аспирантите от юридическия факултет, а може би и от целия университет. Щом се стигнеше до написването на абзац или глава, преподавателите от катедрата тутакси или се разболяваха и се налагаше веднага да зарежеш всичко и да водиш занятия вместо тях, или върху катедрата се стоварваше невероятно количество поръчки за рецензиране на някакви монографии, дисертации, законопроекти и тем подобни творения и в работата се включваха всички, включително аспирантите първа година (те още не умеят да рецензират, но поне могат да отпечатат текста). Много популярно беше измъкването под претекст на внезапно пристигнали роднини, които няма къде другаде да отседнат, освен у въпросния аспирант. В светлината на необходимостта интензивно да поработиш върху текста на дисертацията много изгодно изглежда всяка, дори миниатюрна промяна в законодателството, защото незабавно след публикуването на нов закон във вестника трябва, първо, да грабнеш фондовите лекции, второ — ръкописите, подготвяни за издаване, и бързо да нанесеш корекциите. За подобни спешни случаи също вдигаха на крак всички — и болните, и некадърните. А при положение че за приемане на нов наказателен и наказателно-процесуален кодекс се говореше вече от три години, но вместо цялостни и вътрешно логични кодекси, Думата постоянно приемаше някакви закони, внасящи частични промени, като несръчно кърпеше дрипите на остарялото законодателство, то постоянното преправяне на учебните и научни материали, програми, ръкописи, методически ръководства висеше над служителите от катедрата по наказателно право като дамоклев меч.
С една дума, ако искаше да напише що-годе смислен текст, аспирантът се принуждаваше да мине в нелегалност, тоест — да стане недостъпен, да не излиза от къщи и най-важното — да не вдига телефонната слушалка. За да се избегнат недоразумения, преди изчезването той трябваше да предупреди всички заинтересовани лица, та да не се тревожат и да не звънят в милицията с писъци за безследно изчезнал човек, да не идват и да не трошат вратата. Освен това трябваше да свърши някои неща, неподлежащи на дълго отлагане, да направи всички задължителни посещения и да си купи продукти. След това можеше смело да подреди на бюрото книжата и да седне пред пишещата машина или компютъра.
Оборин не бе планирал нелегалност за началото на октомври. Първата глава на дисертацията му беше напълно готова, беше събрал емпиричен материал за втората и дори бе написал теоретичния абзац, така че за да я довърши, му оставаше да анализира емпириката, а после да я опише. От резултатите от този анализ щяха да произтичат теоретичните положения и практическите препоръки, които трябваше да изложи в третата глава. И Оборин си бе съставил график, според който до Нова година щеше да завърши обработката на емпириката, а после — да се скрие от всички за около месец и половина и спокойно да допише всичко. Всъщност още от сега му беше ясно какви именно изводи произтичат от събрания материал, така че можеше да напише третата глава веднага. Но правилата изискваха емпиричният материал да бъде представен в определен вид — с таблици, диаграми, изчисления, с подробно описание къде и как са били изучавани наказателните дела, по каква анкета. Тази работа не изискваше голямо интелектуално напрежение, можеше да се върши на парче — колкото време откъснеш през деня, и именно с това Оборин възнамеряваше да се занимава през предстоящите три месеца, чак до Нова година.