— Господи, ама разбира се, че има! — разпалено я прекъсна Оборин. — Дори няма нищо за мислене. Ще намеря пари, поне за две седмици, не се притеснявай. Какво трябва да направя? Да взема някакво направление? Предварителни изследвания?
— Нищо не е нужно, Юра. Ще те запиша за консултация при завеждащия отделението, ще отидеш и ще му кажеш, че искаш да полежиш две-три седмици в нашата клиника. Че трябва да завършиш дисертацията си, а работата не ти върви. Нещо там… слабост, вялост, главоболие, безсъние, не можеш да се съсредоточиш. Абе сам измисли основанията си — можеш да кажеш всичко, което пожелаеш, диагнозата няма значение, защото при нас, както вече ти казах, от нищо не лекуваме, просто укрепваме здравето на хората, оставяме ги да си отспят, да оправят нервите си, да съберат сили. Разбираш ли? Ще кажеш на Александър Инокентиевич, че трябва спешно да допишеш дисертацията си, сроковете изтичат, а мозъкът ти не работи. Това ще бъде достатъчно, за да те вземе при нас. А по-нататък всичко е лесно. Ще си вземеш книжата, ще дойдеш в отделението, по цели дни ще работиш върху дисертацията си, а аз ще идвам при теб винаги щом намеря свободна минута.
— Супер! — зарадва се Оборин. — А пък докато лежа при вас, току-виж — измислили сме и нещо за бъдещите си срещи.
— Завиждам на оптимизма ти — засмя се в слушалката Олга. — Е, да те запиша ли за консултация или още ще си помислиш?
— Какво има да мисля! — отсече той. — Запиши ме, разбира се.
— Кога ти е удобно?
— Ако щеш — веднага.
— Мечтател… Добре, ти си с връзки, ще те уредя за утре, десет и половина. Запиши си адреса.
Тя му обясни подробно къде се намира болницата и как да намери кабинета, в който Александър Инокентиевич Бороданков приема за консултации. Готово, помисли си, хвана се. Сега няма къде да избяга. През тези четири дни тя така се бе постарала и в леглото, и извън него, че двата последвали без среща с Олга дни се видяха на Оборин мъчителни и горчиво-безрадостни. Трябваше ли животът на един мъж да се превърне в искрящ от радости празник, Олга Решина нямаше равна на себе си.
През четирите дни тя не бе успяла да научи дали Юрий знае къде е Тамара. Той не я спомена нито веднъж, на каквито и теми да подхващаше разговор Олга — за старите приятели, за грешките на младостта, за първото студентско влюбване, за лекомислието, поради което човек като нищо може да се заплете в нещо престъпно. Дори за автомобилите — че не бива да си купуваш кола, ако не можеш да осигуриш безопасността й. Веднъж, вече съвсем отчаяна, тя много внимателно подхвана разговор за преводачите. Но Юрий мълчеше, сякаш никога не бе познавал преводачка на име Тамара Коченова, с която поради лекомислието й се е случило нещо неприятно и с която го е свързвала стара юношеско-студентска любовна история. Но не беше възможно той да не я познава. Нали беше прибрал колата й от онзи двор и я бе вкарал в своя гараж!
Ако бе успяла да установи със сигурност, че Оборин не знае абсолютно нищо, че Тамара е живяла при него три-четири дни, без нищо да му обясни или пък с откровението, че се е скарала с любовник, а после е заминала неизвестно къде, Олга щеше да го остави на мира. Просто щеше да престане да му се обажда по телефона и да изчезне от живота му. Или щеше да се оправдае с ревнивия си съпруг. Или щеше да провокира скарване. Това не беше проблем, не беше там работата. Лошото беше, че тя не успя да установи нищо със сигурност. Оборин мълчеше за Тамара и изобщо не се разбираше дали тя му е разказала за събитията в Австрия и за къде заминава или не. Ето защо въпросът с Оборин трябваше да се реши кардинално.
Първо, налагаше се да разбере какво именно му е казала Тамара и ако все пак нещо му е доверила, да научи дали Оборин го е споделил с друг човек. С една дума — трябваше да установи докъде е стигнала информацията за тройното убийство на шосето за Визелбург. И, второ — да помогне на Оборин да замълчи завинаги.
След като приключи с неотложните и неотменими работи, Юрий започна да се подготвя за болницата. Първо внимателно прегледа книжата си, за да не мъкне излишни неща, но същевременно да не забрави вкъщи нещо необходимо. Сложи в папка цял пакет милиметрова хартия, на която много удобно се чертаят графики и диаграми и се съставят таблици. Взе от библиотеката дебелия тъмнозелен „Справочник по математика за научни работници и инженери“. Огледа внушителната купчина, която се извиси на бюрото му. Май това беше достатъчно.