— Така предполага Тарадин. Той е сигурен, че го е изчислил правилно.
— Аз дадох нареждане този ден да се проверяват талоните от билетите за всички полети от Домодедово. Или тази жена нещо греши, или Саприн не е отлетял. Или това изобщо не е бил Саприн, а твоят Тарадин е сбъркал.
— Или той има още един фалшив паспорт — продължи предположенията му Настя. — По вътрешните авиолинии не се заглеждат много-много в тях, това да не е Шереметиево.
— Добре, да допуснем, че е отлетял този ден. И същата вечер Шоринов се обажда на калеко си, и то два пъти. А след още един ден убиват Карина Мискарянц. Все още ли се съмняваш?
— Ами аз винаги се съмнявам, Виктор Алексеевич, нали знаете? Но това не променя същината на работата. От всяко положение тук има нещо гнило, а Денисов е замесен солидно.
Те седяха в кабинета на Гордеев почти два часа, като уточняваха и коригираха плана, в съответствие, с който можеха да опитат да затегнат примката около врата на самия Едуард Петрович Денисов. Настя с всички сили се стараеше да мисли строго и логично, без да позволява на болката да замъглява очите й и да се намесва в разсъжденията й. Но когато се върна в своя кабинет, изпита чувството, че са изтръгнали душата й, насекли са я на малки късчета и са я напъхали обратно в пълен безпорядък. Да, тя ще прави всичко така, както го планираха преди малко, ще подхване сложна игра срещу Денисов, като използва за тези цели същата кантора, с чиято помощ той самият се опитва да й извие ръцете. Но преди да започне играта, ще предприеме една последна стъпка. Макар да е глупава и рискована, поставяща цялата грижливо разработена комбинация под заплаха от провал, тя ще я предприеме. Длъжна е. Инак просто ще престане да уважава себе си.
Още първата нощ, която Оборин прекара в отделението на доктор Бороданков, съвпадна с нощно дежурство на Олга. И докато през първите часове Юрий ужасно се нервираше от обстоятелството, че вратата на стаята му бе заключена отвън, то когато към дванайсет през нощта при него дойде Олга, той напълно го забрави, а когато си спомни, изводът му беше, че в края на краищата това не е чак толкова глупаво. Ами ако на някого му стане лошо през нощта или му се доще топло чайче, вземе, че натисне копчето за повикване на медицинската сестра, а когато тя не дотича, излезе от стаята си и тръгне да я търси? Много красиво ще се получи, ако спре в коридора и чуе… а после види как от тази друга стая излиза сестрата.
Стаята беше просторна и удобна, със собствен санитарен възел, хладилник и голямо бюро. Вечерта му донесоха вкусна вечеря и чаша с някаква течност.
— Какво е това? — попита Оборин хубавата сестричка с колосана престилка.
— Комплекс от витамини и разни билки — отговори тя, кокетно усмихната.
— Сигурно е горчиво?
— Нищо подобно, вкусът е много приятен. Вярно, мъничко нагарча, но нали билките винаги нагарчат. Хайде опитайте го.
Оборин отпи малка глътка. На вкус настойката малко приличаше на слаб чай от кантарион. Хареса му.
— А вие до колко часа сте на работа? — попита той със съвсем невинен тон.
— До десет вечерта. В десет застъпва друга медицинска сестра.
Той знаеше, че тази друга сестра ще бъде Олга и му се искаше времето да лети по-бързо — толкова се беше затъжил. През последните няколко дни само бе разговарял с нея по телефона и сега, изгаряйки от нетърпение, очакваше момента отново да я прегърне, да я разсъблече, да се взира в нейните разширяващи се от страст очи, да слуша пресекливото й от вълнение дишане.
Когато тя най-сетне дойде, той дори не намери в себе си сили да поговори с нея — нахвърли й се като луд и едва после, когато се успокои, се сети, че не бе разменил с Олга нито дума, бе се държал като грубо животно. За щастие тя изобщо не се беше обидила.
— Божичко — прошепна Олга, като галеше с длан гърдите му, — дори не бях подозирала колко съм се затъжила за теб!
Когато тя си тръгна, Юра заспа дълбоко и на сутринта се събуди, абсолютно щастлив. За закуска му донесоха кашкавал, извара, конфитюр, омлет и кисело мляко, а също и поредната чаша с нагарчащ, но приятен на вкус чай. Той с апетит изяде всичко, гаврътна тъмната течност и се захвана за работа. Когато донесе закуската, Олга го предупреди, че в десет, когато свършва смяната й, в отделението вече ще има лекари, тъй че тя няма да се отбие, за да му каже довиждане. Това не е прието и може да се приеме с учудване.