— Кога ще се видим? — попита Оборин.
— На работа съм утре от десет сутринта, смените ни са по дванайсет часа, така е по-удобно.
— Колко много време! — простена Оборин. — Няма да го доживея. Ще умра от тъга по теб.
— Няма. — Тя тихичко се засмя. — Ти ще работиш върху дисертацията си и дори няма да забележиш как ще отлети времето.
Разбира се, Оборин не й повярва, познаваше своята влюбчивост и определено знаеше, че никаква, дори най-интересната работа не е в състояние да го накара да забрави обекта на въжделението си през онзи първи период, когато чувствата още не са се притъпили. И въпреки това след закуска добросъвестно се захвана за работа, подреди на бюрото анкетите, извлеченията, бележките си и започна да съставя таблиците, в които грижливо вкарваше данните от емпиричното изследване. Отдавна не бе имал възможност да поработи спокойно, без нищо да го разсейва, и дори се изненада от удоволствието, което му доставяше работата. В три часа нова медицинска сестра, която той виждаше за пръв път, му донесе обяда и чашата с лекарствения чай с витамини. Оборин припряно изгълта борша и печеното пиле със салата от зеле и цвекло, изпи чая и отново се нахвърли на книжата си.
Денят отлетя, въпреки всичките му очаквания, незабелязано и когато си лягаше, той с удоволствие си помисли, че утре отново ще види Олга. Не, дума да няма, идеята да влезе в болница се оказа повече от добра.
Глава 11.
Новината, съобщена от Виктор, накара Арсен да зареже всичко и да потъне в мрачни размисли. Невероятно, клиентът взе, че се оказа племенник на Денисов. Как тогава да разбираме всичко това? Денисов изпраща в Москва частния детектив Тарадин, свързва го с Каменская, а после заръчва да им попречат при издирването на конкретни хора? Много интересно.
От това следваше съвсем определен извод и резултатът от тежките размисли не зарадва Арсен. А изводът беше много прост: той, Арсен, е ядосал с нещо могъщия Едуард и сега Денисов си разчиства сметките с него. Чрез двойна комбинация се опитва да смачка рожбата на Арсен — кантората. Сигурно е влязъл в сговор с приятелката си Каменская и двамата със съвместни усилия ще започнат да рушат организацията на Арсен. Каменская също има с Арсен сметки за оправяне, и то сериозни.
Добре де, за Каменская е ясно, тя няма за какво да харесва Арсен. Но Денисов? Той защо го прави? Без причина, само от обич към невзрачната мишка от „Петровка“? Разбира се, не. За да започне Едуард да сече със собствените си ръце клона, на който седи, като руши организация, която прави на хора като него безценни услуги, причината трябва да е повече от солидна. И се налага Арсен да намери тази причина — колкото по-скоро, толкова по-добре. Може би е станало недоразумение или пък Денисов е бил неправилно информиран, а може нещо да не е разбрал, както трябва? Може Едуард да е съзрял зъл умисъл в нещо, където е била налице само небрежност — макар и непростима за кантората на Арсен, но не смъртоносна. Трябва да се разнищи тази работа и причината за конфликта да се отстрани. Ако е нужно, Арсен е готов да започне преговори с Денисов, да се разберат, да му възстанови щетите, ако такива са причинени от несръчни действия на неговите хора, да му се извини. Ала в никакъв случай да не воюва с Едуард Петрович.
А през времето, докато той разнищва ситуацията, интензивната дейност трябва да се замрази. Именно това каза на Виктор.
— Продължавай да наблюдаваш мацето, ще я следваш по петите. От нейното поведение трябва да разберем какво са намислили. Разбира се, ако са намислили нещо.
— Защо я наричате маце? — не се сдържа Тришкан. — Че тя е по-голяма от мен със седем години.
Арсен не отговори. Стрелна Виктор с остър поглед, но премълча. Най-близкият помощник на Арсен не харесва Каменская — това е очевидно. Но е точно толкова очевидно, че самият Виктор още не е дорасъл, за да предаде Арсен работата в неговите ръце. Зелен е още, трябва да зрее на клона като ябълка, да налива опит. Беснее, ревнува. Нищо, нека ревнува, току-виж — от ревност поумнял. И без това няма подходящи кандидати за наследник и ако работата с Каменская не стане, тогава Витя, разбира се, ще е на първо място. Тъй че нека, докато това-онова, се учи да не бърка емоциите с работата и сам да си държи езика зад зъбите, а не да чака другите да го скастрят. Защото той самият ще си го направи нежно, а от другите може жестоко да го заболи.