Тришкан беше леко разочарован, но не губеше надежда. Догадката му се оказа невярна, но пък беше свършил полезна работа, беше вкарал бръмбар в апартамента на Мацур — може пък нещо да излезе от това.
Когато колегите му, които седяха в същия кабинет, започнаха да се приготвят да си ходят, той остана да работи.
— Началството ли ще сваляш? — както винаги, се пошегува старши инспекторът, докато заключваше касата си и прибираше ключовете в дипломатическото куфарче.
— Чакам да ми се обадят по телефона — виновно се усмихна в отговор Виктор. — Моята принцеса никога не се обажда навреме, вечно стоя тук като вързан.
— Ами недей да стоиш — посъветва го друг колега. — Тръгвай си, защо трябва да я глезиш.
— Не може — поклати глава Тришкан. — Не е до глезене, ами характерът й е тежък.
— Е, всичко хубаво тогава! — сбогуваха се колегите и си тръгнаха, като го оставиха сам.
Но той не чака напразно. В седем и половина му съобщиха, че Анастасия Каменская е излязла от сградата на управлението, но е тръгнала не към метрото, както обикновено, а в съвсем друга посока, излязла на Садовое колцо и поела към улица „Новослободская“. След още петнайсет минути се разбра, че е влязла в малък грузински ресторант. Виктор изскочи от кабинета като попарен, закопча шлифера си в движение, изтича до колата си и подкара бързо към „Новослободская“. Не влезе в ресторантчето — кой знае защо, беше му неприятно да вижда Каменская. Изпрати един от наблюдателите.
— Седи на маса с някакъв възрастен човек — съобщи наблюдателят, когато излезе от ресторанта.
— Как изглежда?
— Висок, як, съвсем побелял. Лицето му е грубо, като изсечено от камък.
Денисов, помисли си Виктор. Не кой да е, а Денисов. Ей, много е нахално това момиче Каменская! Арсен я плаши, дава й да разбере, че е под постоянно наблюдение, а тя пред очите на всички се среща с Денисов, макар логиката да говори, че трябва да крият контактите си. Нима Едуард наистина е замислил някаква комбинация срещу кантората! Изглежда, така е, инак защо ще се срещат. Официално могат да разговарят само във връзка с Тарадин, а в това няма нищо тайно — всички знаят за работата на Тарадин и помощта на Каменская. За това могат да си говорят и по телефона, дори да ги подслушват, какво толкова! Обаче фактът, че Денисов е дошъл в Москва и веднага е хукнал на среща с Мишката, говори, че общата им работа има и тайна страна, за която не могат да говорят по телефона.
В този момент Виктор изпита такъв прилив на омраза към Каменская, че дори сам се изненада. Как смее тази мадама да не се страхува? Откъде у нея тази наглост открито да отиде на ресторант с Денисов? Нима е толкова уверена в силите си, нима притежава такава фантастична стабилност и хладнокръвие? Разбира се, ако е така, нищо чудно, че Арсен иска да я вербува, да я превърне в своя опора, в своя дясна ръка. Но това не бива да става, реши Виктор Тришкан. Не бива. И няма да стане. Нека Арсен си мисли, че тя е глупава страхлива кокошка, че с нищо не е по-свястна от другите. Нека Арсен разбере, че се е излъгал в нея.
— Зле изглеждате, Анастасия — избъбри Едуард Петрович Денисов, докато й целуваше ръка и я настаняваше на стола. — Но въпреки това много се радвам да ви видя.
— И аз се радвам да ви видя. Благодаря ви, че дойдохте, и то толкова бързо.
— Как можех да не дойда, щом вие ме помолихте? — учуди се Денисов. — Какво да ви налея? Спомням си, че обичахте мартини, веднага ще ви донесат. Може би засега сок или минерална вода?
— Сок, ако обичате. Едуард Петрович, хайде веднага да се заемем с деловата част, а?
— Както кажете. Само първо да направим поръчката, за да не ни прекъсват. Вие ли ще разгледате менюто или ще се доверите на мен?
— Ще ви се доверя — усмихна се Настя. — Доколкото си спомням, добре бяхте изучили кулинарните ми пристрастия.
Дотича келнерът — момче с типично руска външност, което незнайно защо се бе постарало да прилича на кавказец с помощта на мустаци и лек грузински акцент. Денисов направи поръчката, при което Настя не разбра почти нито една дума освен горещо, студено и нелюто. Когато келнерът литна като стрела към кухнята, Едуард Петрович спокойно постави на масата масивните си ръце и очаквателно я погледна.