И десет години след подписването на договора (до самия този ден) той се пробуди, за да се окаже не в своята спалня, а в ужасната непробиваема бронзова стая, в компанията не на някой друг, а на нетърпеливия демон.
— Трябва само да излезеш, за да станеш един от нас — каза Шапур. — Това може да стане съвсем в реда на нещата, като използваш демоничната си мощ, при условие че знаеш точно какво правиш. Би трябвало да си го усвоил досега.
— Жена ми и децата ми ще се разтревожат, когато изчезна — Уелби изпита съжаление.
— Те ще намерят мъртвото ти тяло — утеши го демонът. — Ще изглеждаш така, сякаш си починал от сърдечен удар, и ще ти направят чудесно погребение. Свещеникът ще те повери на райските селения, а ние няма да разочароваме нито него, нито онези, които го слушат. Хайде, Уелби, трябва да го направиш до обяд.
Уелби, който несъзнателно се бе калявал за този момент в продължение на десет години, не се паникьоса толкова, колкото можеше да се очаква, ако не бе подготвен. Той се огледа умислен:
— Тук няма ли някакви процепи? Няма ли някакви начини за отваряне на стаята?
— Никакви, нито по стените, нито по пода, нито по тавана — демонът бе професионално удовлетворен от умелото си творение. — Нито пък по краищата на плоскостите. Предаваш ли се?
— Не, не. Дай ми само време.
Уелби се замисли дълбоко. Не забелязваше по бронзовата повърхност никакви следи от приспособления за отваряне. Долавяше само движението на тънка струя въздух. Тя вероятно попадаше в стаята чрез дематериализация през стените. Вероятно демонът също бе влязъл с помощта на дематериализацията и може би самият Уелби би могъл да я напусне по същия начин. Запита дали е така.
— Дематериализацията не е сред твоите умения — изхили се демонът. — Аз също не съм я използвал, за да вляза.
— Сигурен ли си?
— Стаята е мое творение — каза демонът самодоволно — и е конструирана специално за тебе.
— Значи ти влезна отвън?
— Да.
— Благодарение единствено на демоничните сили, които аз също притежавам?
— Точно така. Хайде, нека да ти го кажа още по-точно: ти не можеш да преминеш през тази материя, но можеш да се придвижваш във всички посоки благодарение на едничката си воля. Можеш да се придвижваш нагоре, надолу, надясно, наляво, по диагонал и така нататък, но не можеш да преминаваш през материята по никакъв начин.
Уелби продължи да мисли, а Шапур — да посочва напълно ненарушимата цялост на бронзовите стени, пода и тавана, тяхната непробиваема твърд.
На Изадор му бе пределно ясно, че Шапур, колкото и да вярваше в необходимостта от набирането на кадри, едва сдържаше демоничното си задоволство от възможността да има една обикновена прокълната душа, за да издевателства над нея.
— Поне ще ми останат десетте щастливи години, за да се връщам в мислите си към тях. — Уелби направи печален опит да погледне философски на нещата. — Това със сигурност е утеха дори за една прокълната душа в Ада.
— Съвсем не — каза демонът. — Адът нямаше да е никакъв Ад, ако ти бе позволено да изпитваш утешение. Всичко, което някой може да спечели на Земята, благодарение на спогодба с дявола, както е и в твоя случай (или в моя), е онова, което той би могъл да придобие без какъвто и да е договор, стига да е работил усърдно и да е вярвал изцяло в силите… ъ-ъ-ъ… Свише. Ето кое прави всички тези придобивки толкова сатанински.
Демонът се изсмя, смехът му прозвуча като радостен рев.
— Искаш да кажеш, че жена ми щеше да се върне при мене дори и да не бях подписал спогодбата с тебе?! — възнегодува Уелби.
— Такава вероятност съществуваше. Каквото и да се случва, то е по воля… ъ-ъ-ъ… Свише, както знаеш. Ние самите не сме в състояние да го предотвратим.
Силното раздразнение, обзело Уелби в този момент, ще да бе причината, която изостри ума му, за да може той след миг да изчезне от стаята, да я напусне, оставяйки учудения демон сам в нея. Удивлението на Шапур се превърна в ярост, когато той видя договора, сключен с Уелби, договор, който до този момент бе притежание на демона, а в крайна сметка изведнъж се оказа в ръцете на Изидор.
Изминаха десет години (до днешния ден), откакто Изидор Уелби бе подписал спогодба с Шапур, когато демонът влезе в кабинета на Уелби и каза страшно разгневен:
— Погледни насам…
Уелби вдигна глава от работата си изумен:
— Кой си ти?
— Ти знаеш много добре кой съм аз — каза Шапур.
— Изобщо нямам представа — отговори Уелби.
Демонът изгледа пронизително мъжа: