Карсън прегледа списъка докрай.
— Виж Най! — възкликна Карсън. — Разпадните продукти на допамина са четиринайсет пъти над нормата, тези на серотонина — дванайсет.
— С такива нива сигурно развива остра параноя, може би дори с признаци на шизофрения. Обзалагам се, че е сметнал Тийс за заплаха за „Маунт Драгън“ и му е заложил капан в пустинята. Чудя се дали и този негодник Мар не е замесен. Прав беше, че убийството на Тийс е дело на ненормален.
Карсън я погледна:
— Защо никой не е забелязал тези ненормални резултати?
— Защото в лаборатории като „Маунт Драгън“ никой не се интересува от нивата на невромедиаторите. Търсят антитела, вируси, такива неща. Освен това тук става дума за нанограми на милилитър. Ако не ги търсиш специално, изобщо няма да ги забележиш.
Карсън невярващо поклати глава:
— Не можем ли да неутрализираме по някакъв начин отрицателното влияние?
— Трудно е да се каже. Може да се опита с антагонисти на допаминовите рецептори като хлорпромазин. Или имипрамин, който блокира транспорта на серотонин. При толкова високи нива обаче се съмнявам, че ще има подобрение. Дори не знаем дали процесът е обратим. Освен това трябва да имаме достатъчно и от двете лекарства и да намерим начин да ги вкарваме в пациентите на място.
Карсън продължи да гледа екрана като хипнотизиран. После внезапно взе клавиатурата и записа данните във файл на твърдия диск на компютъра. После го затвори и излезе от програмата.
Де Вака го изгледа озадачено:
— Какво правиш?
— Достатъчно видяхме. Скоупс също е участвал в бета-теста, забрави ли? Ако ни усети, край с нас.
Той изключи Де Вака от системата и въведе своята парола за достъп. Изчака да се включи и извади два компактдиска от джоба си.
— Минах през библиотеката и записах най-важните сведения от архива: видеозаписа, данните за метода на пречистване, моите бележки и тези на Бърт. Сега ще включа и резултатите от…
Той млъкна и се втренчи в екрана.
ДОБЪР ВЕЧЕР, ГАЙ КАРСЪН
ИМАТЕ 1 НОВО ПИСМО
Той бързо отвори електронната си кутия.
Здравей, Гай.
Видях до кое нечовешко време си останал, за да съставиш някакви молекулни модели. Радвам се да те видя толкова погълнат от работа, но от записките ти не ми стана ясно какво правиш.
Сигурен съм, че няма да си губиш времето, също и моето, без основателна причина. Да не би да си открил нещо? Надявам се да е така. Не искам да гледам хубави картинки. Времето безжалостно изтича.
А, да. За малко да забравя. Какъв е този внезапен интерес към „Пурблъд“?
Чакам отговор.
— Боже мили, виж само — възкликна Де Вака. — Имам чувството, че ми диша във врата.
— Времето безжалостно изтича — промърмори Карсън. — Да знаеше само какво го чака.
Той сложи единия компактдиск в устройството за записване и прехвърли файла с резултатите от медицинските изследвания на персонала. После стартира програмата за разговор в реално време.
— Луд ли си? — изсъска Де Вака. — С кого, по дяволите, ще говориш.
— Мълчи и гледай.
Карсън продължи да пише:
„Покана за разговор към Гай Carson@Biomed.Dragon.GeneDyne“
— Сега вече съм сигурна, че си полудял. Да каниш сам себе си на разговор.
— Левин ми е казал, че така мога да се свържа с него. Вкарал е някаква програма, която осигурява връзка с компютъра му.
— Ще му изпратиш данните за „Пурблъд“, така ли?
— Да. Само той може да ни помогне.
Карсън зачака, едва сдържаше възбудата си. Представи си как скритият призрак преминава през лабиринтите на компютърната система на „Джиндайн“, за да се свърже с Левин в общата мрежа. На лаптопа на професора скоро щеше да се появи прозорец със съобщение. Стига да е включен в мрежата и Левин да е наоколо, за да го види. „Хайде. Хайде. Хайде.“
Изведнъж екранът се изчисти.
Здравей, чаках те.
Карсън затрака трескаво по клавишите:
„Доктор Левин, четете внимателно. В «Маунт Драгън» сме на ръба на катастрофа. Прав бяхте за вируса. Тук нищо не можем да направим с него, имаме нужда от помощта ви. Изключително важно е да действате незабавно. Ще ви изпратя няколко документа, от които личи какво е положението. Ще ви помоля само още нещо: Моля ви, направете всичко възможно да ни измъкнете оттук колкото се може по-скоро. Намираме се в голяма опасност. И направете всичко възможно да спрете достъпа на персонала до x-flu. От данните, които ще ви изпратя, ще научите, че всички тук се нуждаят от незабавно лечение. Прехвърлянето на файловете започва.“
Той стартира програмата за пренос на информация. Седна и зачака данните да се прехвърлят в компютъра на Левин. Въпреки силното компресиране на файловете, за преноса им бяха нужни четирийсет минути. Без съмнение следващия път, когато влезе в мрежата, Скоупс щеше да забележи, че е било извършено прехвърляне на голямо количество информация. Сигурно някоя от програмите му щеше да го регистрира. Как, по дяволите, да отговори на писмото на Скоупс?