Тя спря да пише. Обърна се:
— Какъв друг избор имаме? Шимпанзетата и без това ще пукнат, всички са заразени с x-flu. Така даже им правим услуга.
— Знам. Но от тази лаборатория са излезли много полезни неща. Ще са необходими години, за да се възстанови всичко, което сме направили. Сега знаем какво не е наред в x-flu, можем да поправим грешката.
— Ако ни утрепят, кой ще довърши x-flu? — чу се гневният глас на Де Вака по микрофона. — А ако някой се добере до него, кого ще го е грижа за вредата, която ще причиним на „Джиндайн“?
— Карсън — прозвуча грубият глас на Най. — Де Вака. Слушайте ме внимателно. От този момент договорът ви за работа в „Джиндайн“ се прекъсва. Присъствието ви на територията на „Маунт Драгън“ е незаконно, а на проникването ви в Ниво на биологична защита 5 се гледа като на враждебен акт. Ако се предадете, ще гарантираме сигурността ви. Ако не, ще бъдете преследвани и към вас ще бъдат предприети съответните мерки. Не можете да се измъкнете.
— Значи все пак са наблюдавали всички монитори — промърмори Де Вака.
— Може да подслушва и системата за комуникация — добави Карсън. — Говори колкото се може по-малко.
— Вече няма значение. Почти съм готова.
Де Вака започна да пише по-бавно на компютъра. Пресегна се към едно табло с няколко черни копчета и натисна най-горното.
Веднага в помещението зазвуча пронизителна сирена, един ред алармени крушки на тавана започнаха да премигват.
— Внимание — чу се непознат женски глас от системата за комуникация на Карсън. — Системата за биологична опасност от нулево ниво се активира след шейсет секунди.
Де Вака натисна друго копче, изправи се и изрита контролния пулт. От таблото изскочиха искри.
— Системата е активирана — прозвуча отново женският глас.
— Готови сме — каза Карсън.
Де Вака натисна копчето за общия канал на комуникационната система, думите й бяха предадени из целия комплекс:
— Най. Слушай много внимателно.
— Нямате думата — прозвуча гласът на началника на охраната. — Можете само да изпълнявате.
— Слушай, гадино! Намираме се в станцията на охраната на Ниво–5. Активирахме системата за безопасност при нулево ниво на биологична авария. Пълна стерилизация.
— Де Вака, ако…
— Не може да се спре. Разбираш ли? След няколко минути в Камерата на смъртта ще навлезе въздух с температура хиляда градуса. Цялото проклето място ще се превърне в пепел. Всеки в радиус от триста метра ще стане на пържола.
Сякаш да придаде допълнителна тежест на думите й, предупредителният женски глас отново прозвуча по системата:
— Нулевото ниво на биологично обезопасяване е активирано. Имате десет минути за евакуация.
— Десет минути? — промълви Карсън. — Боже Господи.
— Де Вака, ти си била по-луда, отколкото си мислех — чу се гласът на Най. — Няма начин да успееш. Чуваш ли?
Де Вака избухна в смях:
— Мен ли наричаш луда? Да не би аз да препускам всеки ден из пустинята с коса на опашка и тропически шлем?
— Сусана, млъквай! — сряза я Карсън.
Комуникационната система заглъхна.
— Гай, гледай! — извика тя по малообхватния канал.
Посочи зад гърба му. Карсън се обърна към мониторите. Заоглежда безбройните черно-бели картини; все още не разбираше какво е привлякло вниманието й. Лабораториите и коридорите бяха все така пусти.
Освен един. По главния коридор, при самия вход, се движеше един-единствен силует. От увереността в походката му Карсън го побиха тръпки. Той се приближи и се взря в екрана. Натрапникът носеше един от по-широките изолационни костюми с допълнителен въздушен запас, каквито използваше охраната. Държеше и някакъв дълъг черен предмет. Когато човекът с широкия костюм се приближи още до камерата, Карсън установи, че това е двуцевна пушка-помпа.
След това обърна внимание на походката на натрапника. Накуцваше по странен начин, сякаш кракът му всеки момент ще се откачи.
— Майк Мар — промърмори Де Вака.
Карсън понечи да натисне копчето на комуникационната система, но изведнъж спря. Имаше чувството, че още нещо не е наред; нещо много важно. Остана неподвижно, опитвайки се да разбере какво.
Изведнъж го осени прозрение. По време на безбройните часове, които бе прекарал в Камерата на смъртта, в какофонията от гласове, звучали по комуникационната система, постоянно го бе съпътствал и друг шум — спокойното съскане от въздушния клапан на костюма.
Сега това съскане бе изчезнало.