Карсън спря. Бронетранспортьорите също бяха спрели в началото на лавовия поток, на около километър и половина от тях.
— Нека намерим някаква пещера и да скрием конете — предложи Карсън. — Искам да се уверя, че машините ще продължат на юг.
Заведоха конете в една голяма цепнатина в скалите. Де Вака остана да ги пази, а Карсън се покачи на едно възвишение, за да огледа.
Зачуди се защо преследвачите не са изгасили фаровете. Така се виждаха от километри. Странно, че Най не се беше сетил за това.
Светлините от фарове останаха на едно място за минута-две. После тръгнаха нагоре по лавата и отново спряха. За момент Карсън си помисли, че може да открият следите му и да тръгнат след тях, но машините продължиха бързо на юг; светлините им заиграха нагоре-надолу по неравната повърхност.
Той слезе при Де Вака.
— Продължиха на юг.
— Слава Богу.
Карсън се подвоуми, после каза:
— Дойде ми нещо наум. Страхувам се, че трябва да пазим тази вода за конете.
— Ами ние?
— При пустинни условия един кон има нужда от четирийсет литра вода на ден. Ако яздим само през нощта, двайсет. Ако ги изгубим, с нас е свършено. Колкото и вода да имаме, няма да издържим и десет километра. Ако оставим водата за конете, ползата ще е по-голяма. Те ще ни прекарат още трийсетина километра. Това увеличава шансовете ни да намерим някой извор.
Де Вака замълча.
— Като ожаднеем, много трудно ще се сдържаме да не пием — продължи Карсън. — Трябва обаче да запазим водата за конете. Ако искаш, дай манерката си на мен, да я пазя.
— Та да пиеш само ти, така ли?
— Аз умея да се сдържам. А повярвай ми, това няма да е лесно. Затова, преди да продължим, искам да ти кажа още едно правило за жаждата. Никога, ама никога, не споменавай думата „вода“. Независимо колко ти се пие. Дори не си помисляй за вода.
— Това означава ли, че ще си пием урината? — попита тя; в тъмнината не можеше да се разбере дали говори сериозно, или се шегува.
— Това става само в приключенските романи. Правилото е, да се стискаш колкото се може повече. Когато организмът изпитва нужда от течности, веднага започва да всмуква водата обратно от пикочния мехур. Тогава престава да ти се ходи до тоалетна. Накрая все пак ще ти се наложи, но в урината ще има прекалено много соли, за да става за пиене.
— Откъде знаеш толкова?
— Израсъл съм в пустинята.
— Да. Сигурно и индианската кръв помага.
Карсън отвори уста да възрази, но замълча. Реши да си запази правото на отговор за по-късно.
Продължиха на изток през лавата още малко. От време на време някой кон се спъваше в камъните и от подковите му излизаха искри. На няколко пъти Карсън се покачва на някой висок камък, за да погледне на юг. Бронетранспортьорите се отдалечаваха. Накрая светлините им напълно изчезнаха.
Когато слезе след последното оглеждане, Карсън се запита дали да съобщи на Де Вака най-лошата новина. Дори с шест литра само за тях, конете надали щяха да издържат и половината от разстоянието. Трябваше да намерят поне един извор по пътя.
Най пристегна седлото на Муерто и провери дали е поставено добре. Всичко беше наред. Пушката висеше в кобура си от дясната страна, откъдето можеше да я измъкне лесно само с едно движение. Металната кутия с 24-хилядните топографски карти на пустинята също бе закрепена на седлото.
Той преметна допълнителни дисаги отзад и ги натовари с боеприпаси. След това напълни два петнайсетлитрови мяха с вода, привърза ги един за друг и ги закрепи на седлото. Това бяха допълнително трийсет килограма товар, но нямаше да мине без тях. Можеше да не му се наложи да търси Карсън. Ограничените запаси от вода на бегълците щяха да свършат работата вместо него. Трябваше обаче да се увери. Искаше да види мъртвите им, изсъхнали тела, за да е сигурен, че тайната му отново е само негова.
На предната част на седлото привърза торбичка с един цял хляб и два килограма сирене чедар. Провери фенерчето си и го прибра в дисагите, заедно с комплект резервни батерии.
Най работеше спокойно, нямаше закъде да бърза. Муерто се беше оказал издръжлив кон и бе в много по-добра форма от двете кранти на Карсън. Бегълците сигурно бяха изтощили животните още в началото в стремежа си да се измъкнат от бронетранспортьорите. Това бе лошо начало. Само глупаците и холивудските звезди карат конете си да препускат в галоп. Ако Карсън и спътницата му искаха да прекосят пустинята, трябваше да тръгнат по-бавно. Дори и тогава, щом почувстват жажда, конете им щяха да започнат да се препъват. Най предположи, че без вода, дори да вървят само през нощта, нямаше да издържат повече от петдесет-шейсет километра. Ако опитат да вървят и през деня — вероятно наполовина. Всяко животно, легнало неподвижно на земята, дори да се движи бавно, веднага привлича цяло ято лешояди. Само това му стигаше, за да ги открие.