„Мим, говори на английски.“
Този кучи син е подслушвал собствената ми система за подслушване и Карсън е паднал направо в капана. Все пак част от информацията остана в мрежата и аз успях да я изтегля.
„Има ли опасност да те разкрият?“ — написа Левин.
Да разкрият? Мен? УСОС
„УСОС ли? Не разбирам.“
„Умирам си от смях“. Прекалено добре съм се скрил. Всеки опит да ме открият ще включи система от информационни лабиринти. Скоупс обаче явно не прави такива опити. Напротив. Прокопа ров около „Джиндайн“.
„Какъв ров?“
Физически прекъсна всякакъв достъп до компютрите на „Джиндайн“. Няма начин да се свържеш с главната му квартира, било то по телефона, факса или компютъра. Всички връзки са прекъснати.
„Ако информацията в тези файлове е вярна, «Пурблъд» има ужасен страничен ефект и самият Скоупс е жертва. Мислиш ли, че знае? Затова ли е прекъснал всякакъв достъп?“
Надали. Виж, когато разбрах, че Карсън иска да се свърже, аз също влязох в мрежата на „Джиндайн“. Веднага видях какво става и разбрах, че сме открити. Не можех да изляза, без да издавам присъствието си, затова наострих уши и подслушах всички разговори по мрежата. Преди Скоупс да прекъсне връзките, научих някои много интересни неща.
„Като например?“
Например излиза, че Карсън е успял да изиграе Скоупс. Поне така си мисля. Петнайсет минути след като Скоупс прекъсна преноса на файловете, последва голяма авария в мрежата и целият информационен поток от „Маунт Драгън“ секна.
„Скоупс е прекъснал всички връзки с «Маунт Драгън»?“
Напротив, професоре. Главният компютър опита отчаяно да възстанови връзката. Място като „Маунт Драгън“ би трябвало да има солидни резервни мощности в случай на авария. Каквото и да е станало, било е толкова унищожително, че прекъсна всички връзки изведнъж. Като лошо лекарство. Като разбра, че не може да се свърже с „Маунт Драгън“, Скоупс прекъсна и връзките с „Джиндайн“.
„Ама аз трябва да се свържа със Скоупс!“ — написа Левин. — „«Пурблъд» задължително трябва да се спре. Никой друг няма да ми повярва. На всяка цена трябва да го убедя.“
Ама ти май не ме слушаш, професорче. Скоупс прекъсна връзките физически. Докато не реши, че е безопасно да ги възстанови, няма начин да се свържеш с него. Не можеш да извършваш компютърно пиратство без компютри. Освен…
„Освен какво?“
Има един отворен канал към „Джиндайн“ в Бостън. Открих го, като опитвах да заобиколя рова около крепостта. Това е сателитна връзка на личния компютър на Скоупс през спътника ТЕЛИНТ–2.
„Има ли начин да използваш сателита, за да ме свържеш със Скоупс?“
Не. Каналът е за връзка само между двама потребители. Освен това този, с когото си приказва Скоупс, използва много необичаен код. Някакъв шифър, дето ми смърди на военен. Каквото и да е, за нищо на света не бих припарил до него. Пък и този код сигурно не може да се разшифрова от всички компютри на света, взети заедно.
„Текат ли разговори по канала?“
Чат-пат. По няколко килобайта от време на време.
Левин се взря с невярващи очи в екрана. Надутият иначе мим явно не беше сигурен в способностите си. Изобщо не беше в негов стил.
Той се замисли за момент. Възможно ли беше Скоупс да е прекъснал всички връзки заради „Пурблъд“? Не, нямаше логика. Какво ставаше в „Маунт Драгън“? А с другия опасен вирус, с който работеше Карсън?
Нямаше друг изход — трябваше да говори със Скоупс за „Пурблъд“. Какъвто и да беше, Скоупс никога не би пуснал опасен медицински продукт в употреба. Това щеше да съсипе компанията му. Освен това, ако наистина самият Скоупс бе участвал в бета-теста, той трябваше да получи спешно лекарска помощ.
„Абсолютно наложително е да се свържа със Скоупс“ — написа той. — „Как да стане?“
Имаш само една възможност. Да отидеш лично.
„Това е невъзможно. Охраната сигурно е непреодолима.“
Без съмнение. Най-слабото звено във всяка система за сигурност обаче са хората. Предположих, че ще изявиш такова желание, и направих някои приготовления. Още преди месеци, когато за пръв път проникнах в системата на „Джиндайн“ за теб. Изтеглих плановете на системата за охрана. Ако проникнеш в сградата, може би ще успееш да се видиш със Скоупс. Преди това обаче трябва да свърша една малка работа.
„Аз не съм хакер, мим. Трябва да дойдеш с мен.“