— Не.
„Защо?“
— Не знам къде е.
„А ти какво си?“
— Куче.
Левин стисна зъби.
„Каква програма си?“ — конкретизира питането си той.
— Аз съм началото на системата за помощ при използването на програмата. Тя обаче така и не е разработена докрай, така че се опасявам, че не мога да ти помогна.
„С каква цел си създаден?“
— От устройството ми ли се интересуваш? Аз съм програма, написана от Скоупс на неговата версия на C++, наречена С3. Това е обект-ориентиран компютърен език с визуални разширения. Отначало го е използвал за триизмерно моделиране с вградени команди за засенчване на многостени, промени в осветеността и различни помощни операции. Освен това поддържа голяма част от мрежата, използвайки вариант на TCP/IP протокола.
Така нямаше да стигне доникъде.
„Защо не можеш да ми помогнеш?“ — написа Левин.
— Както казах, подпрограмата за помощ така и не е довършена. Като обект-ориентирана програма аз се подчинявам на правилата за съхраняване и предаване на информация. Имам достъп до някои архиви и обекти, като А1-подпроцедурите и алгоритмите за съхраняване на данни. Но не мога да проникна във вътрешността на обектите, както и те в моята.
Левин кимна, въпреки че събеседникът не можеше да го види. Не се изненадваше, че програмата за помощ никога не е била довършена. Все пак не беше предвидено друг освен Скоупс да прониква в Цифропространството. Вероятно Фидо бе един от първите елементи на програмата още преди Скоупс да реши да запази творението си в тайна. Преди да вземе решение да запази този невероятен свят за себе си.
„Е, каква полза има тогава от теб?“ — написа Левин.
— От време на време правя компания на господин Скоупс. Виждам обаче, че ти не си той.
„Как го виждаш?“
— Защото си се загубил. Ако беше господин Скоупс…
„Ясно, ясно.“
Левин реши да не се разпростират в тази насока. Все още не знаеше какви защитни системи има в Цифропространството.
Помисли за минута. Пред себе си имаше обект-ориентиран събеседник с изкуствен интелект. Стара програма, изчерпала възможностите си. Фидо, представата на Скоупс за киберкуче.
„Нищо ли не можеш да правиш?“ — написа той.
— Мога да цитирам остроумни мисли на велики личности за забавление.
Имаше логика. Скоупс никога нямаше да загуби тази маниакална страст към афоризмите.
— Например: „Ако вземеш едно гладно куче и го нахраниш, то няма да те ухапе. Това е основната разлика между кучето и човека.“ Марк Твен. Или: „Не е достатъчно да успееш; трябва да причиниш провала на друг.“ Гор…
„Млъкни, ако обичаш.“
Левин започна да се изнервя. Беше дошъл да намери Скоупс, не да слуша остроти от някаква програма в този киберлабиринт. Той погледна часовника си: още половин час загубено време. Той продължи до едно разклонение, тръгна по друг мост между огромните сгради. Кученцето го последва мълчаливо.
Изведнъж Левин забеляза нещо интересно: особено масивна сграда, отделена от останалите. Въпреки размерите и централното й разположение, от покрива й към останалите съоръжения не излизаха цветни ивици.
„Каква е тази сграда?“ — попита Левин.
— Не знам.
Той се вгледа по-внимателно в постройката. Въпреки че контурите й бяха твърде съвършени, създадени компютърно, той позна силуета й с лекота.
Централата на „Джиндайн“ в Бостън.
Образът на сградата в компютърно създадения свят. Какво представляваше? Отговорът се налагаше от само себе си: това беше схема на компютърната система на „Джиндайн“. Мрежата, централният компютър, дори компютрите на системата за охрана, сигурно всичко бе вътре. Постройките наоколо представяха отделните центрове на „Джиндайн“ по света. От сградата не излизаха никакви светли лъчи, защото връзката й с околния свят бе прекъсната. Ако мимът знаеше за устройството на системата, сигурно щеше да го вкара вътре много по-бързо.
С помощта на мишката Левин се приближи към сградата, стигна едно стълбище, слизащо към главния вход. Докато се движеше, леката музика премина в дразнещо бръмчене. Вратата беше заключена. Левин надникна през стъклото във фоайето. Вътре се виждаше знаменитата атракция — мобилният телефон „Калдър“. Вътре нямаше хора, но Левин с удивление установи, че мониторите в станцията на охраната работят. Очевидно в сградата имаше някакъв живот.
„Как да вляза?“ — попита той Фидо.
— Де да знам?
Левин се замисли за момент, разрови оскъдните си познания по съвременни компютърни технологии.
„Фидо, нали си програма за помощ?“
— Да.
„И каза, че стоиш на изходите на обектите и подпроцедурите.“
— Да.
„Какво точно означава това?“