— Какво е това?… — започна ужасен Карсън.
— Хайде! — настоя Филсън и бръкна в един шкаф.
— Чао, Боб — каза Брандън-Смит.
Карсън усети лека промяна в тона й, когато говореше с гледача на животните.
Преди да излязат, Карсън хвърли последен поглед на шимпанзето. То отчаяно затърка с ръце обезобразеното си лице. Филсън пръсна някакъв аерозол в клетката.
Брандън-Смит понесе мълчаливо телесата си по друг коридор.
— Ще ми кажеш ли какво му е на шимпанзето? — попита Карсън.
— Не е ли очевидно? — тросна се тя. — Мозъчен оток.
— От какво е причинен?
Тя се обърна. Изглеждаше изненадана.
— Наистина ли не знаеш, Карсън?
— Не, не знам. И се обръщай към мен с Гай или с доктор Карсън. Не обичам да ме наричат на фамилно име, когато ми говорят на ти.
Тя замълча за момент.
— Добре, Гай. Тези шимпанзета са заразени с x-flu. Току-що видя третия стадий на болестта. Вирусът причинява натрупване на голямо количество цереброспинална течност в черепа. След известно време налягането изтиква мозъка през тилния отвор. Който има късмет, умира тогава. Някои обаче остават живи, докато очите им изскочат от орбитите си.
— X-flu ли?
По тялото му започнаха да се стичат струйки пот. Този път Брандън-Смит се закова на място. Чу се бръмчене, после гласът й отново прогърмя:
— Сингър, можеш ли да ми обясниш защо този палячо не знае нищо за x-flu?
Веднага се чу гласът на Сингър:
— Още не съм го запознал с темата на проекта. Като свърши с теб, ще го направя.
— Със задника напред, както винаги — изсъска тя, после се обърна към Карсън: — Хайде, Гай, разходката свърши.
Тя го изпрати до изхода. Карсън мина през друг дезинфекциращ душ, изчака необходимите седем минути, докато химичният разтвор обливаше костюма. След малко отново беше в помещението за преобличане. Леко се подразни от спокойния вид на Сингър, който попълваше кръстословицата в местния вестник.
— Интересна ли беше разходката? — попита директорът, вдигайки очи от заниманието си.
— Не. Тази Брандън-Смит е по-зла от гърмяща змия в нагорещен тиган.
Сингър избухна в смях, поклати голата си глава:
— Много цветущо сравнение. Тя е най-способният ни учен в сегашния екип. Ако завършим успешно проекта, ще станем богати. Включително и ти. При това условие си струва да потърпим малко Розалинд Брандън-Смит, не мислиш ли? Всъщност под тази планина от мастна тъкан се крие нежно сърце.
Сингър помогна на Карсън да се измъкне от костюма и му показа как да го сгъне в шкафа.
— Мисля, че е време да науча за този тайнствен проект — отбеляза Карсън, докато затваряше вратата.
— Съгласен съм. Какво ще кажеш за едно питие в кабинета ми?
Карсън кимна:
— Знаеш ли, имаше едно шимпанзе, на което…
Сингър вдигна ръка:
— Знам какво си видял.
— И какво е това?
— Грип.
— Какво? Обикновен грип?
Сингър кимна.
— Не съм чувал от грип да ти изскачат очите от орбитите и да се пръскат.
— Е, този е малко по-особен.
Сингър хвана Карсън за лакътя и го изведе от свръхобезопасената лаборатория отново под палещото слънце на пустинята.
Точно в три без две минути Чарлс Левин отвори вратата на кабинета си и изпрати една млада жена с дънки и фланелка с къс ръкав в преддверието.
— Благодаря, госпожице Филдс. Ако има свободно място за следващия семестър, ще ви уведомим.
След като студентката си тръгна, Левин погледна часовника си и се обърна към секретаря си:
— Това беше, нали, Рей?
Рей с мъка премести поглед от изчезващите зад вратата задни части на госпожица Филдс към дневника за посетители на бюрото си. Приглади коса, после почеса косматите си гърди под червената фланелка без ръкави.
— Да, няма повече, доктор Левин.
— Някакви съобщения? Полицията да е искала да ме арестува? Предложения за женитба?
Рей се ухили, изчака вратата да се затвори, после обяви:
— Боруцки се обади. Както изглежда, фармацевтичната компания в Литъл Рок не е останала особено впечатлена от последната ви статия. Имат намерение да ви съдят за клевета.
— За колко?
Рей вдигна рамене:
— За един милион.
— Кажи на нашия приятел адвоката да предприеме обичайните мерки. — Левин му обърна гръб. — Никой да не ме безпокои, Рей.
— Добре.
Левин влезе в кабинета си и затвори вратата.
Поради растящата си известност като говорител на Фондацията за безопасност в генетиката Левин все по-трудно намираше време за научната си дейност като професор по теоретична генетика. Благодарение на фондацията той се беше превърнал в магнит за всякакви студенти: самотници, идеалисти, хора, изпитващи нужда да се борят за някаква справедлива кауза. Това го правеше и мишена за противниците му от индустриалната сфера.