СГН.
„Мим, не те разбирам. Какво е СГН?“
Проклет да съм. Все забравям какъв си новак. Тук, в киберпространството използваме, съкращения, за да си спестим малко тракане по клавишите и да звучим по-готино. СГН = Смятай го за направено. Можеш да го провериш във виртуалния ни речник. Има и друго съкращение: ЧЗС — т.е. чао засега. Така че, ЧЗС, хер професор.
Екранът потъмня.
Кабинетът на Джон Сингър се намираше в югозападния край на административния отдел и приличаше повече на хола в някой апартамент, отколкото на директорски кабинет. В единия ъгъл имаше камина с диван и две кожени кресла отпред. До едната стена имаше антикварна мексиканска масичка с очукана китара и купчина оръфани нотни листа. Подът беше покрит с автентичен индиански килим, по стените бяха закачени картини от деветнайсети век със сцени от Дивия запад, включително шест платна от Бодмър, на индианци от племената мандан и хидатса от горното поречие на Мисури. Нямаше бюро, само масичка с компютър и телефон.
Прозорците гледаха към пустинята Хорнада, към черния път, криволичещ към безкрая. През матовите стъкла се процеждаше слънчева светлина.
Карсън се настани на едно от кожените кресла, Сингър отиде до малък бар в другия край на стаята.
— Нещо за пиене? — попита. — Бира, вино, мартини, сок?
Карсън погледна часовника си. Часът бе 11:45. Беше му малко тежко на стомаха.
— Сок.
Сингър се върна с чаша ябълков сок в едната ръка и мартини в другата. Седна на дивана и качи крака върху масата.
— Знам — каза, — не е хубаво да се пие преди обяд. Много лош навик. Сега обаче поводът е по-специален. — Той вдигна чаша: — За x-flu.
— X-flu — промърмори Карсън. — Според Брандън-Смит от това умря шимпанзето.
— Точно така.
Сингър отпи от питието си, примлясна с вид на познавач.
— Извинявай за нетърпението ми, но наистина искам час по-скоро да разбера за какво е този проект. Още не мога да разбера защо господин Скоупс избра точно мен от… колко?… пет хиляди учени. И защо ме накара да зарежа всичко и да се явя толкова бързо тук?
Сингър се облегна назад:
— Ще започна от самото начало. Чувал ли си за маймуната бонобо?
— Не.
— Така наричаха шимпанзетата джуджета, докато се установи, че са съвсем различен вид. Бонобо са дори по-близки до човека от обикновените шимпанзета. По-интелигентни са, моногамни и геномът им показва деветдесет и девет цяло и два процента сходство с човешкия. И най-важното, боледуват от всички наши болести. Освен една.
Той замълча и отпи от мартинито.
— Не боледуват от грип. Всички други човекоподобни маймуни, обикновеното шимпанзе, горилата, орангутанът, боледуват. Не и бонобото. Този факт привлякъл вниманието на Брент преди около година. Изпрати няколко бонобо и ние изследвахме някои техни гени. Нека ти покажа какво открихме.
Той отвори някакъв бележник на масата и избута едно малахитово яйце, за да си направи място. Вътре бе записана дълга последователност от букви.
— Бонобото има ген, който определя естествения му имунитет към грипа — продължи Сингър. — Не срещу един или два щама, а срещу всичките шейсет познати досега разновидности. Нарекохме гена x-flu.
Карсън погледна записките. Генът беше сравнително къс, няколкостотин нуклеотидни двойки.
— Как действа? — попита той.
Сингър се усмихна:
— Още не знаем. Години ще са ни нужни, за да го разберем. Брент обаче предполага, че ако го вкараме по някакъв начин в човешката ДНК, хората също ще развият имунитет към грипа. Първоначалните ни ин витро изследвания го доказаха.
— Интересно.
— И аз така казвам. Взимаш гена от бонобото, вкарваш го в себе си и готово. Никакъв грип. — Сингър се наведе към него и понижи глас: — Гай, какво знаеш за грипа?
Карсън се замисли. Всъщност почти нищо не знаеше. Сингър обаче нямаше да приеме добре това признание.
— Бих искал да науча повече. Едно е сигурно, хората много го подценяват.
Сингър кимна:
— Така е. Хората гледат на него като на дребна неприятност. Той обаче не е дребна неприятност. Това е една от най-смъртоносните болести на света. Дори в наши дни милиони хора годишно умират от грип. Това е сред десетте най-често срещани причини за смърт в САЩ. При епидемия една четвърт от цялото население се разболява. И то в най-добрия случай. Хората забравят, че по време на унищожителната световна епидемия през 1918 година една петдесета част от населението на земята е умряла от грип. Това е най-страшната пандемия, позната на историята. По-страшна от чумата. И това е станало през този век. Ако се случи пак, ще сме също толкова безсилни, както тогава.