Карсън усети нотка на неуважение в гласа й. Той включи лаптопа и го свърза в мрежата, накара Де Вака да му покаже как да намери файловете на Бърт. Въведе няколко команди (изнервящо непохватно заради дебелите ръкавици) и изчака файловете да се прехвърлят на твърдия диск. След това отвори един от тях:
18 февруари. Първи ден в лабораторията. Бях на инструктаж при Сингър за проекта „Пурблъд“ заедно с новопостъпилата колежка Р. Брандън-Смит. Прекарах следобеда в библиотеката, за да се запозная с материалите по предишни изследвания за имобилизиране на хемоглобин. Проблемът, доколкото схващам, е…
— Това не те интересува — прекъсна го Де Вака. — Това е предишният проект. Прехвърли напред, докато стигнеш x-flu.
Карсън започна да преглежда записките от три месеца насам. Първо откри края на протоколите по проекта за изкуствената кръв на „Джиндайн“ и началото на материалите по x-flu. Започваше със стегнати, ясни записки, носещи оптимизма на енергичен, способен учен, завършил един успешен проект и веднага започващ нов. Бърт бе използвал собственоръчно разработения си метод за пречистване (метод, който бе направил името му известно в „Джиндайн“) за създаването на „Пурблъд“. Оптимизмът и ентусиазмът му личаха ясно. Отначало обезвреждането на вируса, носещ x-flu гена, изглеждаше лесна работа.
Ден след ден Бърт бе работил по различни страни на задачата: компютърно моделиране на белтъчната капсула; модифициране с различни ензими, химически агенти и топлинно третиране; бързо преминаваше от един ъгъл на атака към друг. Между протоколите от изследванията му бяха вмъкнати бележки от страна на Скоупс, който явно бе проверявал хода на работата по няколко пъти седмично. В компютъра бяха записани и много от разговорите в мрежата между Скоупс и Бърт. Карсън остана впечатлен от разбирането на Скоупс за методологичните аспекти на работата и от фамилиарното отношение на Бърт към Големия шеф.
Въпреки енергичността и уменията на Бърт обаче като че нищо не действаше. Промяната на белтъчната капсула и на генома на вируса бе съвсем обикновена задача. Всеки път обвивката оставаше стабилна ин витро и Бърт преминаваше към изследвания ин виво — вкарваше модифицирания вирус в шимпанзета. Всеки път животните оцеляваха за определен период, без да развият симптоми, после внезапно умираха по ужасяващ начин.
Карсън продължи през все по-отчаяните записки на предшественика си, през свидетелствата за безброй необясними провали. В един момент записките ставаха по-неясни, срещаха се лични забележки. Започнаха да се появяват язвителни коментари за колегите на Бърт (особено за Розалинд Брандън-Смит, която той явно ненавиждаше).
Около три седмици преди Бърт да напусне „Маунт Драгън“, в дневника му започнаха да се появяват стихове. Обикновено не повече от десет реда, възхваляващи скритата, неясна красота на науката: четвъртичната структура на белтъците, синия блясък на лъчението на Черенков. Бяха лирични и емоционални, но Карсън ги намираше смразяващи; появяваха се неочаквано между логичните научни протоколи, неканени като зловещи пришълци от космоса.
Едно от стихотворенията се казваше „Въглерод“:
Протоколите ставаха по-объркани, появяваха се по-нарядко. Карсън все по-трудно успяваше да следи логиката на Бърт. Скоупс продължаваше да наблюдава работата; коментарите му ставаха по-жлъчни и по-критични. Размяната на реплики прерастваше в открита конфронтация: Скоупс обвиняваше, Бърт се оправдаваше, звучеше почти виновно.
Бърт, къде беше вчера?
Взех си почивен ден да се разходя извън комплекса.
За всеки ден забавяне „Джиндайн“ губи един милион долара. А доктор Бърт решава да си вземе отпуска. На стойност един милион долара. Възхитително. Всички на теб разчитат, Франк, забрави ли? Целият проект зависи от теб.
Брент, не мога без почивка. Трябва ми малко време да помисля.
И за какво мисли?
За първата си жена.
Боже мили! Мислил за първата си жена. Един милион долара, Франк, а ти мислиш за шибаната си първа жена! Иде ми да те удуша, наистина.
Вчера просто не можех да работя. Изпробвах всичко, включително рекомбинантни вирусни вектори. Този проблем е непреодолим.
Франк, как можеш изобщо да си го помислиш? Няма непреодолими проблеми. Сам го каза, когато разработваше изкуствената кръв, не помниш ли? Ти успя, Франк, спомни си! Затова те обикнах, Франк, наистина. Знам, че ще се справиш. За това откритие те чака Нобелова награда.
Няма смисъл да ме мамиш със слава, Брент. Нито с пари. Нищо не може да разреши проблема, ако е непреодолим.
Не говори така, Франк. Моля те. Боли ме, като те слушам, защото не си прав. Думата „невъзможно“ не съществува. Всичко е възможно в този необятен свят. Спомням си за „Алиса в страната на чудесата“. Помниш ли разговора между Алиса и кралицата на същата тази тема?
Не, не си го спомням. И не мисля, че Алиса ще ми помогне да постигна непостижимото.
Мръсник, ако те чуя пак да говориш така, ще дойда и ще те удуша с голи ръце! Дадох ти всичко, от което се нуждаеш. Моля те, Франк, върни се и го направи. Вярвам, че ще успееш. Виж, защо не започнеш пак отначало? Започни с друг гостоприемник, с нещо наистина невероятно, с някой нов вирус, с бактериофаг. С реовирус. С нещо, което ще ти позволи да подходиш от съвсем друга посока. Става ли?
Добре, Брент.