— Не разбирам.
— Оставете ме да довърша. Ако променим генетичната информация в соматичните клетки на индивида, това изменение изчезва при смъртта му. Ако променим обаче гените на половите му клетки, тоест на яйцеклетката или сперматозоидите, новият признак се унаследява от децата му. Така променяме гените на цялата човешка раса. Разбирате ли какво означава това? Промените в генетичната информация на половите клетки се предават в поколенията. Това е опит да променим онова, което ни прави човеци. А ние имаме сведения, че точно това цели „Джиндайн“ в „Маунт Драгън“.
— Господин професор, все още не разбирам кое е толкова лошо…
Левин рязко размаха ръце, при което вратовръзката му се изкриви на една страна:
— Това е възраждане на евгенната теория на Хитлер! Тази вечер ще приема награда за това, че съм поддържал спомена за Холокоста жив. Аз съм роден в концентрационен лагер. Баща ми и майка ми са загинали при ужасяващите опити на Менгеле. Аз имам много добра представа какви злини може да причини науката. Искам да спася всички вас от сблъсъка с тези последствия. Разберете, едно е да се лекува болестта на Тай-Сакс или хемофилията. „Джиндайн“ обаче отива по-далеч. Те са си поставили за цел да „подобрят“ човешкия вид. Търсят начини да ни направят по-умни, по-високи, по-красиви. Не виждате ли кое е лошото? Те се намесват в област, в която човек не бива да навлиза.
— Но, господин професор!
Левин се подсмихна и посочи друг репортер:
— Фред, по-добре да ти дам думата, преди да избухнеш от нетърпение.
— Доктор Левин, все повтаряте, че правителството не упражнява достатъчен контрол в областта на генното инженерство. Какво ще кажете обаче за Управлението за контрол върху храните и лекарствата?
Левин се намръщи, поклати глава:
— УКХЛ дори не изисква специално одобрение за повечето продукти на генното инженерство. В магазините ни се продават генетично изменени домати, ягоди и разбира се, царевица, носеща гена x-rust. Колко внимателно мислите, че са изследвани? Същото е и при лекарствените средства. Компании като „Джиндайн“ на практика могат да си правят каквото поискат. Тези фирми вкарват човешки гени в прасета, плъхове и дори бактерии! Смесват ДНК от растения и животни, създават нови, чудовищни форми на живот. На определен етап те могат неволно… или нарочно… да създадат нов болестотворен организъм, който да унищожи човешкия вид. Генното инженерство е най-опасното от всичко създадено досега от човек. Безкрайно по-опасно дори от ядреното оръжие. Но никой не го осъзнава.
Репортерите отново започнаха да се надвикват, Левин посочи един от предните редици:
— Още един въпрос. Вие, Мъри. Статията ви за НАСА, публикувана миналата седмица в „Глоуб“ ми хареса.
— Искам да задам въпроса, чийто отговор сигурно всички тук очакват с нетърпение. Как е?
— Кое как е?
— Как е, когато „Джиндайн“ съди вас и Харвардския университет за двеста милиона долара и когато искат фондацията ви да бъде разтурена.
Изведнъж настъпи тишина. Левин примигна два пъти и всички осъзнаха, че не е имал никаква представа за това развитие на нещата.
— Двеста милиона ли? — промълви той.
Тони Уилър се приближи.
— Доктор Левин — прошепна на ухото му, — точно това исках…
Левин я погледна и постави ръка на рамото й:
— Може би вече е време всичко да излезе наяве — рече тихо. После се обърна към журналистите: — Нека ви кажа няколко неща, които сигурно не знаете за Брент Скоупс и „Джиндайн“. Вероятно на всички ви е известно как Скоупс изгради фармацевтичната си империя. И двамата сме завършили университетския колеж „Ървин“. Бяхме… Близки приятели. Една пролетна ваканция той отиде сам до каньона на Колорадо. Върна се с шепа зърна, които, намерил в руините на едно село на индианците анасази. Пося ги и те поникнаха. След това откри, че тези праисторически растения са неподатливи към една унищожителна болест, наречена ръжда по царевицата. Той успя да изолира гена, определящ тази устойчивост и да го вкара в съвременната царевица. Нарече гена x-rust. Историята се е превърнала почти в мит, сигурен съм, че можете да я намерите във „Форбс“. Тя обаче не е съвсем точна. Виждате ли, Брент Скоупс не постигна всичко това съвсем самостоятелно. Ние го направихме заедно. Аз му помогнах да изолира гена и да го вкара в съвременната царевица. Научното откритие е наше общо и ние заедно го публикувахме. След това обаче Скоупс поиска да го патентова, да спечели пари от това. Аз, от друга страна, исках да го дам безплатно на хората. Накрая… да кажем просто, че Скоупс надделя.