„Хей, мим, това не е в твой стил“ — написа той.
Не помниш ли? Аз съм крадецът на киберпространството, завирам се навсякъде. Скоупс е твърде умен. Помниш ли онзи негов проект, за който ти разправях? Програмира някакъв паралелен виртуален свят, за да прониква с негова помощ навсякъде в мрежата. Преди три години чете лекция на тази тема в Института за невробиокибернетика. Разбира се, аз проникнах в системата и източих записките и илюстрациите му. Много изпипано, наистина, голяма работа. Невиждано досега триизмерно програмиране. Както и да е, оттогава Скоупс му тури похлупак. В момента никой не знае докъде е стигнал с програмата и какво може да прави. Още тогава обаче показа доста тежка артилерия на лекцията си. Повярвай, този пич не е компютърен неграмотник. Открих личния му компютър и се изкуших да надникна, обаче се изплаших. Това е много нетипично за мен.
„Мим, много е важно да получа достъп до «Маунт Драгън». Знаеш с какво се занимавам. Можеш да ми помогнеш, за да осигурим един по-безопасен свят за децата си.“
Без игрички, мой човек! Едно нещо съм научил за толкова години. Мимът е най-важен. Останалият свят е като репей в опашката на помияр.
„Защо тогава изобщо ми помагаш? Спомни си, че ти пръв се свърза с мен.“
На екрана за известно време не се появиха букви.
Имам си причини. Мога обаче да се досетя за твоите. Правиш го заради делото. Този път не просто за пари, нали? Скоупс опитва да ти нанесе удар в гнездото ти. Ако успее, ще загубиш организацията, вестника, авторитета си. Малко избърза с обвиненията и сега със закъснение търсиш доказателства. Ц-ц, професоре.
„Прав си само наполовина“ — написа Левин.
Кажи ми тогава другата.
Левин се подвоуми с пръсти върху клавиатурата.
Професоре, да не ти напомням за двата стълба, на които се гради приятелството ни. Първо: аз никога не рискувам да се издам. И второ: скритите ми цели трябва да си останат скрити.
„В «Маунт Драгън» има нов служител“ — написа накрая Левин. — „Бивш мой студент. Мисля, че мога да разчитам на помощта му.“
Последва нова пауза. Накрая мимът написа:
Кажи ми името, за да уредя връзката.
„Гай Карсън.“
Професорче, ти си много сантиментален. А това е най-големият недостатък за един воин. Съмнявам се да успееш. Но ще ми е интересно да те наблюдавам: провалите са по-интересни от успехите.
Екранът потъмня.
Карсън стоеше нетърпеливо под съскащия дезинфекциращ душ, по стъклото на изолационния му костюм се стичаха жълти струйки отрова. Опита се да си набие в главата, че чувството на задушаване е само във въображението му. Той влезе в следващото помещение за изсушаване. Отвори се поредната врата; ослепителната бяла светлина на Камерата на смъртта го обля. Той натисна копчето на комуникационната уредба и обяви пристигането си:
— Карсън е вътре.
Преди него бяха влезли само един-двама учени, ако изобщо имаше някой, но тази процедура беше задължителна. Започваше да я изпълнява механично, но знаеше, че никога няма да свикне напълно.
Той седна на бюрото си и включи лаптопа. От слушалките на комуникационната система не се чуваше нищо — в Камерата явно нямаше почти никой. Той искаше да свърши малко работа и да провери съобщенията си, преди Де Вака да се появи.
Когато компютърът се стартира, на екрана се появи съобщение:
ДОБРО УТРО, ГАЙ КАРСЪН
ИМАТЕ НОВО ПИСМО
Той натисна с мишката върху иконата на електронната поща и на екрана се появиха следните думи:
Гай, какво ново със заразените маймуни? Нямам никакви сведения. Моля те, изпрати ми съобщение, за да го обсъдим.
Карсън изпрати съобщение на Скоупс. Главният директор на „Джиндайн“ отговори веднага, сякаш го беше чакал:
Здравей, Гай! Какво става с шимпанзетата ти?
„Засега всичко е добре. И шестте са здрави и жизнени. Джон Сингър предложи при тези обстоятелства да съкратим периода на изчакване на една седмица. Днес ще го обсъдим с Розалинд.“
Добре, уведоми ме веднага за развоя на нещата. Не се притеснявай да прекъснеш заниманието ми, каквото и да правя в момента. Ако не можеш да ме откриеш, свържи се със Спенсър Феърли.
„Добре.“
Гай, подготви беловата на метода си? Веднага щом се уверим, че работи ефективно, искам да го разпространим за вътрешно ползване. Ще мислим и за публикация.
„Чакам само някои последни резултати, след това ще ви го изпратя.“
Докато течеше разговорът по мрежата, в лабораторията започнаха да идват нови хора и по системата за комуникация зазвучаха гласове.