— Де Вака е вътре.
— Вандеруогън — вътре.
Накрая:
— Брандън-Смит! — с типичния надменен тон.
Де Вака скоро се появи на вратата, мълчаливо включи компютъра си. Дебелият изолационен костюм скриваше формите на тялото й, което бе добре дошло за Карсън. Не му трябваше повече да се разсейва.
— Сусана, би ли пуснала една електрофореза на онези белтъци, за които говорихме вчера — помоли той с най-спокойния си тон.
— Разбира се.
— В центрофугата са, означил съм ги с М-едно до М-три.
От това поне беше доволен: Де Вака бе много добра лаборантка, може би най-добрата в целия институт. Истинска професионалистка… стига да не я ядосаш.
Карсън нанесе последните поправки в протокола за метода си. Съставянето му беше отнело почти два дни и той бе доволен от резултата. А това, че Скоупс иска толкова бързо да го разпространи сред другите си подчинени, го изпълваше с гордост. Около обяд Де Вака му показа снимките на теловете от електрофорезата. Карсън ги погледна и настроението му се подобри още повече: резултатите отново потвърждаваха успеха му.
Внезапно на вратата се появи Брандън-Смит:
— Карсън, имаш мъртва маймуна.
Той я изгледа изумено. Не беше възможно. Едва намери глас да попита:
— От x-flu или?
— И още как — обяви с наслада тя; погали несъзнателно бедрото си. — Добър знак, уверявам те.
— Коя?
— Мъжката. Зет–девет.
— Няма и една седмица.
— Знам. Доста си се постарал.
— Къде е?
— Още е в клетката. Ела да ти го покажа. Освен краткия период има и някои други необичайни признаци, които трябва да видиш.
Карсън се изправи на треперещите си крака и я последва към зверилника. Невъзможно беше причината да е x-flu. Сигурно бе нещо друго. Мисълта за реакцията на Скоупс при това развитие на нещата не му даваше мира.
Брандън-Смит отвори вратата на зверилника и му даде знак да я последва. Влязоха и отново около тях се разнесоха писъци и думкане.
Филсън седеше на бюрото си в дъното на помещението и нагласяше някакъв инструмент. Изправи се и се обърна към новодошлите. На Карсън му се стори, че забелязва весели искри в очите му. Гледачът на маймуните отвори вратата към манипулационната и посочи нагоре.
Зет–девет беше на най-горния ред, в клетка, обозначена с жълтия знак за опасни микроорганизми. Самата маймуна не се виждаше отдолу. Останалите пет шимпанзета в по-долните клетки изглеждаха напълно здрави.
— Какво е странното по-точно? — попита Карсън.
— Виж сам — отвърна Брандън-Смит.
Отново прокара бавно ръце по бедрата си. Неприятен жест. Напомняше на Карсън за действията на умствено изоставащ човек.
Към горния ред клетки бе прикачена метална стълба, изолирана с бяла гума. Карсън я премести неохотно до клетката на мъртвата маймуна. Филсън и Брандън-Смит го наблюдаваха отдолу. Той надникна в клетката. Шимпанзето лежеше безжизнено, сгърчено в последна агония. Целият му череп се беше пукнал по шевовете, на места се показваха парчета сиво вещество. Дъното на клетката бе мокро, вероятно от цереброспинална течност.
— Мозъкът му е експлодирал — обясни Брандън-Смит, без да я питат. — Тук явно си имаме работа с особено вирулентен щам, Карсън.
Карсън заслиза по стълбата. Брандън-Смит стоеше със скръстени ръце и го гледаше. През стъклото на защитния костюм се виждаше подигравателната й усмивка. Той спря на средата на стълбата. Нещо (не можеше да определи какво) не беше наред. Изведнъж си даде сметка, че вратата на една клетка от втория ред е открехната и три космати пръста стискат решетката и я бутат навън.
— Розалинд! — изкрещя той, натискайки отчаяно копчетата на комуникационната система. — Отдръпни се от клетките!
Тя го погледна удивено. Филсън се заоглежда тревожно. Всичко стана много бързо: от клетката се показа космата ръка, последва зловещ звук на разкъсване. Карсън забеляза пръстите на шимпанзето, странно наподобяващи човешки, да стискат голямо парче гума. Погледна с ужас Брандън-Смит — в изолационния й костюм зееше дупка, отдолу се виждаха къси панталони, под които висяха надиплени гънки тлъстина. По кожата й имаше три драскотини; от тях бързо потече кръв.
За момент и тримата застинаха.
Маймуната изскочи от клетката, закрещя триумфално и заразмахва парчето гума като трофей. Изтича в основното помещение на зверилника и изчезна през отворената врата в коридора.
Брандън-Смит запищя. Викът й се чуваше приглушено, сякаш от огромно разстояние. Филсън стоеше неподвижно, смразен от ужас.
Брандън-Смит явно напипа копчето на комуникационната система и писъците й проехтяха оглушително в ушите на Карсън. Без да слиза от стълбата, той натисна своето копче и закрещя с все сила, за да я надвика: