Де Вака се засмя:
— Знаеш ли онзи стар руснак. Павел Владимиро… не знам си какво? Той е електроинженер, грижи се за стерилизационната пещ и вентилационната система. Устройството ми за компактдискове се развали, той го разглоби и го оправи, просто ей така. Твърдеше, че никога досега не е виждал такова устройство.
— Невероятно. Ако може да оправи компактдисково устройство, една шпора ще е фасулска работа за него. Може би трябва да отида.
— Имаш ли представа какво смята да прави този инспектор?
— Не. Може би няма да му е много трудно да реши, като се има предвид…
Той замълча. „Като се има предвид, че аз съм главният виновник за нещастието.“
— Ямашито, видеотехникът, каза, че днес цял ден щял да гледа записите от системата за сигурност.
Тя напъха ръце в ръкавите на костюма.
Двамата си сложиха шлемовете, провериха се взаимно и влязоха в дезинфекционната камера. Докато жълтата отровна течност го обливаше, Карсън си пое дълбоко въздух, за да преодолее неотменното гадене.
Беше се надявал след сложните процедури по обеззаразяване Камерата на смъртта да изглежда поне малко по-различно. Лабораторията обаче бе такава, каквато я беше оставил, когато Брандън-Смит се появи на вратата, за да съобщи за смъртта на маймуната. Столът му се намираше под същия ъгъл спрямо бюрото и лаптопът му бе отворен и включен в мрежата, готов за използване. Той седна и се включи в системата на „Джиндайн“. Стартира програмата за текстообработка и на екрана се появи файлът, върху който бе работил в деня на нещастието. Курсорът мигаше на края на последния ред, сякаш го чакаше да продължи. Карсън се приведе над компютъра.
Изведнъж всичко от екрана изчезна. Карсън изчака известно време, после натисна няколко клавиша. Компютърът не реагира и той изруга наум. Може би батерията се беше изтощила. Той погледна контакта и установи, че компютърът е включен там. Странна работа.
На екрана се очертаха контурите на някаква картинка. „Сигурно е Скоупс“ — помисли си Карсън. Директорът на „Джиндайн“ бе известен с навика да си играе с компютрите на хората. Може би искаше да си поговорят, да разсее малко атмосферата в Камерата на смъртта.
На екрана се появи образът на пантомимен артист, балансиращ земното кълбо на единия си пръст. Кълбото се въртеше бавно. Озадачен, Карсън натисна клавиша Escape, но без резултат.
Картинката изведнъж изчезна и на нейно място се появиха букви:
Гай Карсън?
„Да“ — написа Карсън.
С Гай Карсън ли говоря?
„С Гай Карсън, ами, с кой друг?“
Добре, гледай сега, Гай! Много се забави. Знаеш ли колко те чакам? Преди всичко обаче трябва да се уверя, че си ти. Кога е родена майка ти?
„2 юни 1926 г. Кой си ти?“
Благодаря. Аз съм мимът. Трябва да ти предам много важно съобщение от един твой стар приятел.
„Мим ли? Ти ли си, бе, Харпър?“
Не, не е Харпър. Съветвам те да изгониш всички от лабораторията да не би случайно някой да види какво си пишем. Кажи ми, когато си готов.
Карсън погледна Де Вака, която се беше вглъбила в работата си в другия край на помещението.
„Кой, по дяволите, си ти?“ — натрака гневно той.
О-хо! Внимавай с мима, да не пострадаш. Няма да ти хареса.
„Слушай, не обичам…“
Искаш ли да видиш какво ще ти изпратя?
„Не.“
Не съм сигурен. Преди да ти пратя съобщението, искам да знаеш, че това е изключително секретен канал и че аз, мимът, не някой друг, съм проникнал през всички защити на компютърната система на „Джиндайн“. Никой в компанията не знае за разговора ни, нито може да се намеси в него. Правя го за твоя сигурност, момче. Ако, докато четеш съобщението, някой влезе в стаята, натисни някой клавиш и на екрана ще се появи лъжлива картина с генетични кодове. После, за да се върнеш отново на съобщението, пак натисни някой клавиш. Абракадабра, фокус-мокус и такива ми ти работи. Хайде сега, седни си на задника и чети.
Карсън отново погледна Де Вака. Може би това беше поредната шега на Скоупс. Този човек имаше странно чувство за хумор. От друга страна, Скоупс не беше изпратил нито едно съобщение на компютъра му от деня на нещастието. Може би му беше сърдит и сега изпробваше верността му към фирмата. Карсън погледна смутено компютъра.
Екранът премигна и след миг на него се появи писмо:
Скъпи Гай,
Пише ти Чарлс Левин, бившият ти преподавател. Биохимия 162. Помниш ли ме? Ще пристъпя направо по същество, защото съзнавам, че ще се почувстваш неудобно, като четеш тези редове.
„Господи“ — помисли си Карсън. Това бе вицът на годината. Доктор Левин да проникне в системата на „Джиндайн“. Как беше възможно? Това обаче наистина бе той и ако Скоупс научи… Карсън отново натисна отчаяно няколко пъти клавиша Esc, но пак без резултат.