Скуайърс го погледна презрително:
— Повече правителствен контрол. Повече ограничения. Повече бюрокрация. Повече спънки пред свободната инициатива. Точно това не бива да се допуска в тази страна. Доктор Левин е учен. Би трябвало да призовава точно за обратното. Вместо това той продължава да лъже хората, да ги плаши с измислици.
Време беше Левин да разкрие картите си:
— Доктор Скуайърс ме обвинява в лъжа. — Той бръкна в джоба на сакото си. — Нека ви покажа нещо.
Извади яркочервен плик и го поднесе към камерата:
— Като професор микробиолог доктор Скуайърс е напълно независим. Иска само да знае истината.
Левин леко размаха червения плик, надяваше се Тони Уилър да го гледа от зелената стая. Изборът на цвета беше гениално хрумване. Левин знаеше, че камерите в момента са насочени само към плика и че безбройните зрители чакат да го отвори.
— Но какво ще кажете, ако ви съобщя, че в този плик има доказателство, че доктор Скуайърс е получил четвърт милион долара от „Джиндайн“, една от водещите генноинженерни компании в света? Че крие тази сделка и я държи в тайна дори от ръководството на собствения си университет? Това може би ще постави „независимото“ му мнение под въпрос.
Той остави плика пред Скуайърс:
— Отворете го, моля ви, и покажете съдържанието му пред камерата.
Скуайърс погледна плика, явно не усещаше клопката.
— Това е нелепо — промълви накрая и изблъска плика на земята.
Левин не можеше да повярва в собствения си късмет. Обърна се към камерата с триумфираща усмивка:
— Виждате ли? Той знае какво има вътре.
— Това е неколегиално — сопна се Скуайърс.
— Моля, отворете го все пак.
Пликът лежеше на пода и за да го отвори, Скуайърс трябваше да стане и да се наведе. Във всеки случай, мислеше си Левин, времето на Финли Скуайърс беше изтекло. Ако беше отворил плика веднага, щеше да запази доверието в себе си.
Санчес гледаше ту единия учен, ту другия. Скуайърс започна да си дава сметка какво е положението.
— Това е най-подлият удар под пояса, който съм виждал — изсъска той. — Доктор Левин, трябва да се срамувате от себе си.
Скуайърс още се държеше. Левин извади втория плик:
— А тук, доктор Скуайърс, имам информация за последните събития в тайната лаборатория на „Джиндайн“ в „Маунт Драгън“. Тези събития са изключително обезпокоителни за всеки учен, който мисли за доброто на човечеството.
Той постави втория плик пред Скуайърс:
— Ако не искате да отворите другия, отворете поне този. Разобличете „Джиндайн“. Докажете, че сте независим.
Скуайърс застина:
— Не се поддавам на заплахи.
Сърцето на Левин затуптя по-силно. Не можеше да бъде. Скуайърс се оплиташе още повече.
— Аз не мога да го отворя — каза. — „Джиндайн“ съди моята фондация за двеста милиона долара, за да ме накара да мълча. Някой друг трябва да го отвори.
Пликът лежеше на масата, всички камери показваха само него. Санчес се завъртя със стола си, погледна първо единия, после другия учен.
Кърт се пресегна:
— Ако никой друг не смее, аз ще го отворя.
Добрата стара Тереза, помисли си Левин; знаеше си, че няма да издържи на изкушението да изиграе главната роля в представлението.
В плика имаше само един лист, изписан с едър шрифт:
ИМЕ НА ВИРУСА: Неизвестно
ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД: Една седмица
ПЕРИОД ОТ ПЪРВИТЕ СИМПТОМИ ДО СМЪРТТА: От пет минути до два часа
ПРИЧИНИ ЗА СМЪРТТА: Бърз оток на мозъка
ИНФЕКТИВНОСТ: Разпространява се по-лесно от обикновения грип
СМЪРТНОСТ: 100% — всички заразени умират
СТЕПЕН НА ОПАСНОСТ: „Всеунищожителен вирус“ — ако случайно или нарочно бъде изпуснат, може да причини гибелта на цялото човечество
СЪЗДАТЕЛ: „Джиндайн“
ЦЕЛ: Неизвестна. Фирмена тайна, защитена от законите на САЩ. Работата с вируса продължава без надзор от държавните институции.
ИСТОРИЯ: В рамките на последните две седмици вирусът заразил неизвестен засега учен или лаборант в секретната лаборатория на „Джиндайн“. Очевидно болният е бил изолиран, преди заразата да се разпространи. Заразеният починал след три дни. Ако мерките по изолацията бяха неуспешни, вирусът можеше да бъде изпуснат от лабораторията. Можеше всички вече да сме мъртви.