Тийс се усмихна накриво:
— Да можехте само да се видите, доктор Карсън. Как пламенно защитавате справедливата си хуманна кауза. Давайте по-спокойно. Повиках ви тук по много важна причина.
— Целият съм в слух.
Карсън започваше да се облива в пот. Тийс сигурно беше нагласил тази проклетия на седемдесет градуса.
— Искам да обсъдим още нещо — обясни инспекторът. — Имате ли нещо против да пусна още малко пара?
Някой извратен мозък от „Маунт Драгън“ бе заменил нормалното дървено каче в сауната с колба за дестилирана вода. Преди Карсън да успее да възрази, Тийс я вдигна и изсипа около половин литър върху въглените. Веднага от тях се заиздигаха облаци пара, мъглата в стаята се сгъсти още повече.
— Защо, по дяволите, беше нужно да ме домъкнете тук? — беснееше Карсън.
— Господин Карсън, аз нямам нищо против повечето от разговорите, които провеждам, да стават публично достояние — долетя гласът на инспектора от облаците пара. — Всъщност в повечето случаи това дори ми помага. Както разговора ни в лабораторията одеве. Сега обаче искам да поговорим наистина на четири очи.
Карсън най-после разбра. Не беше тайна, че всички разговори по комуникационната уредба на изолационните костюми се подслушват. Очевидно Тийс не искаше никой друг да присъства на разговора им. Но защо не избра кафето или жилищния комплекс? Карсън знаеше отговора: говореше се, че Най подслушва целия комплекс. Тийс очевидно вярваше на слухове. Оставаше само сауната с нечовешката си температура и влажност — единственото сигурно място за поверителни разговори.
А наистина ли беше такова?
— Защо не излязохме просто навън? — попита задъхано Карсън.
Силуетът на Тийс изведнъж изникна от парата. Той се настани до Карсън, поклати глава:
— Изпитвам панически страх от скорпиони. Слушайте сега. Питате се защо извиках тук точно вас. Има две причини. Първо, наблюдавах реакцията ви на записите от нещастния случай с Брандън-Смит. Вие единствен реагирахте адекватно. Такава безпристрастност ще ми е нужна през следващите няколко дни. Затова се срещам с вас последен.
— С всички ли говорихте вече?
— Това е малък комплекс. Научих много неща. Имам и много подозрения, но тепърва ще търся доказателства. — Тийс избърса лице с ръка. — Втората причина е свързана с вашия предшественик.
— Франклин Бърт ли имате предвид? Какво за него?
— В лабораторията споменах, че Андрю Вандеруогън страда от свръхпропускливост на капилярите и повишени нива на серотонина и допамина. Франклин Бърт проявява същите симптоми. А според доклада от аутопсията също и Розалинд Брандън-Смит. И така, имате ли представа защо?
Карсън се замисли. Нямаше логика. Освен… Въпреки непоносимата жега на сауната кръвта му се смрази.
— Възможно ли е да са заразени с нещо?
„Господи — помисли си, — възможно ли е да е някакъв щам на x-flu с дълъг инкубационен период?“ Скова го страх.
Тийс избърса ръце в кърпата и се усмихна:
— Къде отиде вярата ви в мерките за сигурност? Успокойте се. Не сте първият, който стига до този извод. И Бърт, и Вандеруогън обаче нямат антитела срещу x-flu. Чисти са. Брандън-Смит, от друга страна, е фрашкана. Няма общи черти.
— Тогава не мога да го обясня. Много е странно.
— Нали?
Тийс сипа още вода върху въглените.
— Предполагам, че сте изследвали работата на доктор Бърт из основи — продължи инспекторът.
Карсън кимна.
— Значи сте чели записките му на компютъра.
— Да.
— Неведнъж, предполагам.
— Знам ги наизуст.
— Къде мислите, че е останалата част?
Карсън го погледна учудено:
— Какво имате предвид?
— Като четох файловете, нещо странно ми направи впечатление. Те са като мелодия, в която липсват някои ноти. Затова направих статистически анализ на записките и открих, че през последния месец количеството въведена информация е спаднало от над две хиляди на неколкостотин думи дневно. Това ме наведе на мисълта, че Бърт, по някаква лична причина, е започнал да води отделен дневник. Нещо, до което Скоупс и останалите да нямат достъп.
— В „Маунт Драгън“ е забранено да се държат документи на хартия — заяви Карсън, стигайки сам до извода.
— Съмнявам се на този етап доктор Бърт да е обръщал особено внимание на правилата. Както и да е, доколкото разбирам, господин Скоупс обича да се рови по цяла нощ из компютърната мрежа на „Маунт Драгън“ и да бърника из записките на всеки. Изводът се налага от само себе си. Доктор Бърт е водил таен дневник. Сигурен съм, че той не е единствен. Тук вероятно има неколцина напълно нормални хора, които държат такива дневници.