Карсън излезе през портала и се запъти по черния път, който се извиваше на североизток към вулканичния конус. В основата му той напусна пътя и тръгна по тясна, стръмна пътека към върха. Инструментът му тежеше, препъваше се в камъни. След половин час мъчително изкачване той най-после стигна върха.
Хълмът представляваше типичен вулканичен конус. Около ръба на кратера растяха няколко храста мескит. В другия край се виждаха група антени и малка бяла колиба, оградена с телена мрежа.
Той си пое дълбоко въздух, обърна се, готов да се наслади на гледката, за която си беше дал толкова труд. В този ранен час пустинята приличаше на бездънно море от светлина. Когато слънцето се подаде зад хоризонта, обагряйки равната й повърхност в златисто, зад всеки отделен храст се образува дълга сянка, проточваща се сякаш в безкрая. Светлината постепенно обля пустинята, прогонвайки тъмнината, докато най-накрая достигна самия хоризонт.
На няколко километра пред него се издигаха руините на индианското селище (беше научил, че се казвало Кин Клижини), стърчащите зидове хвърляха сенки като черни цепнатини върху песъчливата почва. Още по-назад пустинята ставаше черна и неравна — застиналата лава на Малпаис.
Той си избра удобно място зад една канара. Остави банджото до себе си и се протегна, за да се наслади на блажената самота.
— Мамка ти — стресна го познат глас.
Карсън отвори изненадано очи; Де Вака стоеше пред него с ръце на кръста.
— Какво търсиш тук? — попита тя.
Той хвана калъфа на банджото. Можеше да смята почивката си за провалена.
— А ти как смяташ? — контрира той.
— Седнал си ми на мястото. Винаги се качвам тук в неделя.
Без да продума, Карсън се изправи и заслиза. Поне днес не искаше да слуша глупостите на лаборантката си. Щеше да оседлае Дорчо, да се отдалечи на петнайсетина километра и там да свири.
Той мерна лицето й и спря:
— Добре ли си?
— Защо да не съм?
Карсън се вгледа по-внимателно в нея. Здравият разум го караше да не прави опит да я заговаря, да не задава никакви въпроси, просто да се махне оттук.
— Изглеждаш малко разстроена — отбеляза той.
— Защо да ти се доверявам? — попита неочаквано тя.
— Да ми се доверяваш за какво?
— Ти си един от тях. Човек на компанията.
Зад това обвинение Карсън почувства искрен страх.
— Какво има?
Де Вака замълча.
— Тийс е изчезнал — обяви накрая.
Карсън си отдъхна:
— И още как. Онази нощ говорих с него. Щеше да вземе един бронетранспортьор и да замине за Рейдиъм Спрингс. Утре се връща.
Тя поклати ядосано глава:
— Нищо не разбираш. След бурята бронетранспортьорът беше намерен в пустинята. Празен.
По дяволите, само не Тийс!
— Сигурно се е загубил в бурята.
— Така казват.
Той се обърна рязко към нея:
— Какво искаш да кажеш?
Де Вака сведе очи:
— Подслушах Най. Говореше със Сингър, каза, че Тийс още го нямало. Спореха.
Карсън замълча. Най ли? Пред очите му се появи един образ, образът на мъж, покрит с прах, с кон, изтощен почти до смърт.
— Какво те кара да го подозираш в убийство?
Де Вака не отговори.
— На какво разстояние от „Маунт Драгън“ са намерили бронетранспортьора?
— Не знам. Защо?
— Защото след пясъчната буря видях Най да се връща с коня си. Може би е ходил да търси Тийс.
Той й разказа какво е видял в конюшнята преди два дни. Де Вака го изслуша внимателно:
— Мислиш, че го е търсил в бурята? По-вероятно е да го е заровил. Той и онзи задник Майк Мар.
Карсън изсумтя скептично:
— Това е абсурдно. Най може да е гадняр, но не е убиец.
— Мар е убиец.
— Мар ли? Той е тъп като галош. Няма достатъчно мозък, за да извърши убийство.
— Така ли мислиш? Мар е служил в разузнаването във Виетнам. Тунелен плъх. Действали са в Железния триъгълник, в стотиците километри тайни тунели, търсили са партизаните и техните оръжейни хранилища, убивали са всеки срещнат. Затова куца. Преследвал някакъв снайперист в подземията. Попаднал на клопка и тунелът се сринал върху краката му.
— Откъде знаеш?
— Той сам ми каза.
Карсън се изсмя:
— Значи сте приятели, а? Това преди или след като те фрасна с приклада беше?
Де Вака се намръщи:
— Нали ти казах, че този боклук се опитва да ме сваля, откакто съм дошла тук. Хвана ме веднъж в спортния салон и ми разказа цялата си история. Сигурно си е въобразявал, че ще ме впечатли. Като не успя, направо ме гепи за задника. Взел ме е за обикновена испанска курва.
— Така ли? И какво стана?
— Казах му, че си проси ритник в топките.