— Мога, ако има убийство. Тук има нещо гнило. И Тийс е открил какво.
Карсън я погледна: тя седеше облегната на скалата със свити колене, вятърът развяваше катраненочерната й коса. „По дяволите — помисли си той. — Да става, каквото ще.“
— Не съм сигурен какво е открил Тийс — каза, — но знам какво търсеше.
Де Вака присви очи:
— За какво говориш?
— Тийс смята, че Франклин Бърт е водил таен дневник. Каза ми го в нощта, преди да замине. Твърдеше също, че Вандеруогън и Бърт са имали повишено ниво на допамина и серотонина. Също и Брандън-Смит, макар и в по-малка степен.
Де Вака запази мълчание.
— Мислеше, че от този дневник ще се разбере каква е причината за тези симптоми. Тийс смяташе да го потърси, когато се върне.
Де Вака се изправи:
— И така. Ще ми помогнеш ли?
— За какво?
— Да намерим дневника на Бърт. Да разкрием тайната на „Маунт Драгън“.
Чарлс Левин пристигна в Грийноу Хол много рано, щеше да остави бележка на Рей, че не иска никой да го безпокои, и да се заключи в кабинета си. Беше натоварил двама асистенти да го заместват на лекциите и бе отменил всичките си ангажименти за следващите няколко месеца. Така го беше посъветвала Тони Уилър, преди да си подаде оставката като съветник по връзките с обществеността. За пръв път Левин реши да я послуша. Натискът от страна на настоятелството на колежа се увеличаваше и телефонните съобщения, които му оставяше деканът, ставаха все по-настоятелни. Левин усети назряваща опасност и макар че не му беше в стила, реши да не се набива на очи за известно време.
Остана изненадан да завари някакъв мъж да го чака търпеливо пред заключения кабинет в седем часа сутринта. Левин механично му подаде ръка, но посетителят само го изгледа.
— С какво мога да ви помогна? — попита професорът.
Отключи вратата си и покани непознатия в кабинета.
Посетителят седна вдървено, стисна куфарчето си в скута. Имаше буйна посивяла коса, високи скули и изглеждаше около седемдесетте.
— Казвам се Якоб Пърлстейн — представи се той. — Историк съм във Фондацията в памет на Холокоста във Вашингтон.
— А, да. Познавам добре трудовете ви. Нямате равен в тази област.
Пърлстейн бе известен в целия свят със задълбочените изследвания на нацистките архиви от концентрационните лагери и еврейските гета в Източна Европа. Левин се настани на стола си, враждебното поведение на посетителя му го озадачаваше.
— Ще говоря по същество — заяви гостът, погледна смръщено Левин.
Левин кимна.
— Твърдите, че баща ви бил спасил живота на много полски евреи. След това бил заловен от нацистите и убит от Менгеле в „Аушвиц“.
Този начин на изразяване никак не се хареса на Левин, но той не каза нищо.
— Убит при медицински експерименти. Така ли е?
— Да.
— И откъде сте научили всичко това?
— Извинете, господин Пърлстейн, но тонът ви не ми харесва.
Пърлстейн продължи, без да сваля поглед от него:
— Въпросът е пределно ясен. Бихте ли ми казали откъде знаете това?
Левин едва сдържаше раздразнението си. Бе разказвал тази история на безброй интервюта и тържествени събрания. Пърлстейн със сигурност я беше чувал.
— Аз сам проведох разследване — отговори. — Знаех само, че баща ми е загинал в „Аушвиц“. Майка ми почина, когато бях съвсем малък. Трябваше да разбера какво се е случило с него. Прекарах почти четири месеца в Източна Германия и Полша в преглеждане на нацистките архиви. Бяха размирни времена, заниманието ми също не беше от безопасните. Когато го открих… е, сигурно се досещате как съм се почувствал. Това промени вижданията ми за науката, за медицината. Започнах да изпитвам много противоречиви чувства към генното инженерство, което пък…
— Тези материали за баща ви — прекъсна го Пърлстейн, — къде ги открихте?
— В Лайпциг, където се държат всички архиви. Сигурно много добре знаете.
— А майка ви, когато била бременна с вас, успяла да избяга в Америка. Приел сте нейното име, Левин, не това на баща ви — Берг.
— Да.
— Трогателна история. Странно, че Берг не е обичайно еврейско име.
Левин се изправи на стола си:
— Не ми харесва тонът ви, господин Пърлстейн. Ще ви помоля да казвате, каквото имате да казвате, и да ме оставите на спокойствие.
Пърлстейн отвори куфарчето си, извади една папка и я остави с изражение на погнуса върху бюрото на Левин:
— Моля, погледнете тези документи.
Бутна папката към професора с връхчетата на пръстите си.
В папката имаше фотокопия от някакви документи. Левин веднага ги позна по готическия шрифт. Пречупените кръстове отгоре му припомниха ужасните седмици зад Желязната завеса, когато се беше ровил из безброй кашони във влажните подземия на архивите с непреодолимото желание да научи истината, която го глождеше.