Първият документ представляваше цветно копие от нацистка лична карта, издадена на Хайнрих Берг, оберщурмфюрер в „Шутцщафел“, по-известно като СС, назначен в концентрационния лагер „Равенсбрюк“. Снимката още изглеждаше в отлично състояние, приликата бе удивителна.
Той бързо прегледа останалите копия. Не можеше да повярва. Имаше документи от лагера, списъци за дежурства, доклад от армейската част, освободила „Равенсбрюк“, и писмо от бивш концлагерист с израелско клеймо. В документа се твърдеше, че една млада полска еврейка на име Мирна Левин била изпратена в „Равенсбрюк“ за „преработка“. Там тя се запознала с Берг и станала негова любовница, по-късно била преместена в „Аушвиц“. Там доживяла края на войната, като давала сведения за съпротивителните движения в лагера.
Левин вдигна очи. Пърлстейн гледаше укорително.
— Как смеете да разпространявате тези лъжи — едва успя да изсъска Левин.
— Значи продължавате да отричате — изхриптя не по-малко гневно Пърлстейн. — Как смеете вие да разпространявате тези лъжи! Баща ви е бил есесовски офицер, а майка ви — предателка, погубила стотици хора. Вие не можете да отговаряте за злините, извършени от родителите ви, но лъжите ви ви правят техен съучастник и зачеркват всяко добро, което правите. Твърдите, че търсите истината, но когато не ви изнася, просто я загърбвате. Вие, който позволихте името на баща ви да бъде изписано върху „Яд вашем“ наред с имената на истинските мъченици. Хайнрих Берг, офицер от СС! Това е гавра с тяхната памет! И за тази гавра трябва да научат всички.
Ръцете на Пърлстейн трепереха.
Левин с мъка запази самообладание:
— Тези документи са подправени и вие сте глупак, ако им вярвате. Комунистите от Източна Германия са известни с фалшифици…
— След като това ми беше представено преди няколко дни, аз се обърнах към трима независими специалисти по автентичност на документи от нацистка Германия. И тримата установиха, че са напълно оригинални. Няма грешка.
Изведнъж Левин скочи на крака:
— Вън! Вие сте маша в ръцете на ревизионистите. Вън, и си вземете този боклук!
Той пристъпи напред, вдигна заплашително ръка.
Старецът опита да дръпне папката, приведе се уплашено и листата се разпиляха по пода. Без да се интересува от тях, той отстъпи в преддверието на кабинета, после в коридора. Левин затръшна вратата и се опря на нея, пулсът кънтеше в ушите му. Това бе невероятна, долна лъжа и той щеше бързо да я разобличи… слава Богу, беше извадил заверени копия от истинските документи… просто щеше да наеме специалист, който да разкрие измамата. Гаврата с паметта на баща му бе като нож в сърцето му, но това не беше първият удар под пояса, който понасяше, и нямаше да е последният…
Погледът му падна върху папката, фалшификатите с гнусните лъжи лежаха разпилени по пода. Изведнъж му дойде една смразяваща мисъл.
Той изтича при един заключен шкаф, завъртя трескаво ключа и измъкна една папка с простия надпис „Берг“.
Папката бе празна.
— Скоупс — промълви Левин.
На следващия ден, в изключително тъжен тон, историята бе отразена на първите две страници на бостънския „Глоуб“.
Мюриъл Пейдж, доброволка в магазина на Армия на спасението на Пърлстрийт, наблюдаваше младия мъж с рошавата коса, който ровеше из саката. Тази седмица идваше за втори път и на Мюриъл не можеше да не й стане жал за него. Не приличаше на наркоман — беше чист и напълно адекватен; явно просто един беден млад човек. Имаше момчешко лице с леко смутено изражение и й напомняше за собствения й син, който сега живееше с жена си в Калифорния. Само дето този младеж беше невероятно слаб. Явно системно гладуваше.
Младежът прехвърляше саката с почти мълниеносна скорост, като едва ги удостояваше с поглед.
Изведнъж спря, свали едно, от закачалката, навлече го върху черната си фланелка и се запъти към близкото огледало. Мюриъл, която не спираше да го наблюдава скришом, не можеше да отрече, че има вкус. Сакото беше много хубаво, с тесни ревери и червени и жълти карета на черен фон. Може би е било на мода в края на петдесетте. Много стилно, но не по вкуса на повечето млади мъже в наше време, помисли си малко тъжно тя. Модата от моминските й години бе къде-къде по-елегантна.
Младежът се завъртя, огледа се от различни ъгли, усмихна се доволно. Запъти се към гишето и Мюриъл разбра, че е на път да продаде нещо.