— Много красиво — възхити се Де Вака. — И ми звучи някак познато. Каква ли е тази черна къща?
Карсън изведнъж се изправи:
— Кин Клижини. Така е „черна къща“ на езика на апачите. Има предвид руините на юг от комплекса.
— И апачки ли знаеш? — изненада се Де Вака.
— Повечето работници в ранчото бяха апачи. Понаучил съм туй-онуй.
Двамата замълчаха, прочетоха стихотворението отново.
— По дяволите — измърмори Карсън. — Нищо друго не разбирам.
— Чакай — Де Вака вдигна ръка. — Голямата Кива е нещо като подземен параклис при индианците анасази. В центъра на кивата има дупка, наречена сипапу, която свързва света на живите със света на мъртвите. Точно него наричат „Четвърти свят“. Ние живеем в Петия.
— Знам, но пак не виждам връзката.
— Прочети пак. Ако кивата е запълнена с пясък, как може сипапуто да е отворено?
Карсън се замисли:
— Права си.
Тя го изгледа триумфално:
— Най-после да кажеш нещо умно.
Решиха да отидат с коне, за да се върнат за вечерната тренировка. Слънцето вече клонеше на запад и денят бе достигнал най-горещата си точка.
Де Вака метна едно седло върху коня от породата апалуса.
— Надявам се, умееш да яздиш — отбеляза Карсън.
— Много си прав — отвърна Де Вака, докато закопчаваше ремъците. — Да не е запазено само за англосаксонци? Като дете имах кон на име Варварин. Испанска порода, от конете на конкистадорите.
— Никога не съм виждал такъв.
— Това са най-добрите коне на света. Дребни, яки и издръжливи. Баща ми беше купил няколко от стария Ромеро. Никога не бяха кръстосвани с английски породи. Ромеро твърдеше, че предците му застрелвали всеки английски жребец, който идвал да души около испанските им кобили.
Тя се изсмя и се метна на седлото. Стойката й хареса на Карсън: непринудена и изящна.
Той се качи на Дорчо и двамата излязоха през задната врата на оградата. Насочиха се към Кин Клижини. Древните развалини се виждаха на хоризонта на около три километра: два стърчащи зида сред купища камъни.
Де Вака отметна косата си назад:
— Въпреки всичко красотата на това място никога няма да ми омръзне.
Карсън кимна:
— Като бях на шестнайсет, прекарах лятото в едно ранчо в северния край на Хорнада, Даймънд Бар.
— Наистина ли? И там ли пустинята изглежда като тук?
— Да. Като вървиш на североизток, минаваш покрай планините Фра Кристобал, които описват нещо като полукръг. Те определят по-влажния климат и пустинята е малко по-зелена.
— Какво правеше там. Като ратай ли работеше?
— Да. След като ни взеха ранчото, реших да поработя, преди да постъпя в колежа. Даймънд Бар е голямо ранчо между планините Сан Паскуал и Сиера Оскура. Истинската пустиня започва от южния му край, от местността Лавагейт, Вратата от лава. Това е голям застинал лавов поток, достигащ почти до основата на Фра Кристобал. Между лавовото поле и планината има тесен проход, може би стотина метра широк. Оттам е минавал стар испански път. — Той се засмя. — Тази Врата от лава е като входа към ада. Ако минеш през нея, но те е страх, че можеш никога да не се върнеш. Сега сме от другата й страна.
— Моите предци са дошли през нея от Оняте през 1598-а.
— По Испанския път ли? Прекосили са Хорнада?
Де Вака кимна, присви очи срещу слънцето.
— Как са намерили вода?
— Пак ме гледаш с това подозрително изражение, cabron. Дядо ми ми е разказвал, че изчакали залеза при последния кладенец, след това вървели с добитъка си цяла нощ. В четири сутринта спрели, за да могат кравите да попасат. След това водачът им, апач, ги завел при извора Охо дел Агила, Орловото око. Сега вече никой не знае къде се намира. Поне така твърдеше дядо ми.
Карсън се престраши да й зададе въпроса, който го глождеше от доста време:
— Откъде точно идва това име, Кабеса де Вака?
Тя го изгледа раздразнено:
— А Карсън откъде идва?
— Трябва да признаеш, че „Кравешка глава“ звучи доста странно за име.
— Също и „Син на кола“.
— Извинявай за въпроса.
Карсън съжали, че изобщо е попитал.
— Ако познаваше испанската история, щеше да знаеш за името — заобяснява тя. — През 1212 година един испански войник обозначил пътя към един проход с кравешки череп. Това помогнало за победата над маврите. Кралят дал на войника благородническа титла и правото да носи името Кабеса де Вака.
— Забележително — похвали я той.